Родено от вечната кризата, от липсата на пари , от желанието да не бъдем зависими от някого, от нуждата да спрем да се оплакваме и да действаме, десетки групи сами издадоха своята музика и го направиха добре. В тази статия ще се опитаме да пресъздадем пътя, по който минава едно такова издание. Дълъг и трънлив, но за сметка на това “независим”.

Студийна работа

Твърди се, че да запишеш “добър звук” в България е невъзможно. Много хора, много мнения по темата, лично аз бих заложил на някое студио, което предлага добър баланс между цена и качество. Съвсем приложим вариант е запис в репетиционната, който по правило няма нищо повече от демонстрационна стойност, но понякога звучи добре!
Съветвам ви да обърнете внимание на студиото и да вложите всичко от себе си там.
Най-вече за да можете да изразите това, което вие наричате “музика”. Ще ви трябва доста време , за да успеете да убедите и другите в това.

Пост-студиен experience…

След успешни записи в студио, групата остава с мастър в ръката и /най.често/ без никаква идея какво да стори с записаните песни. Понякога един такъв студиен запис остава красив спомен, предсказал край за групата. Все пак желанието да споделиш това, което си сътворил в студиото преобладава и групата решава да търси решение как да стане това...
Търсенето води до едно от тези три основни неща:
-до нищо – 90% от случаите инертност и мързел водят до загуба на желанието за всичко
-до решението да се намери продуцент/издател, който да се занимае с групата
-до решението сами да издадат продукта си

Първият вариант води до превръщането на записаните песни в саундтрак за купони и гориво за спомените от младежките години.
Да се намери фирма, която да плати тиражирането на готовия материал e почти невъзможно. Не вярвам да можете да убедите някой, просто ей така, че сте “гениални” и да вложи пари във вас. И всеки разговор с такъв лейбъл е просто безпредметен, ако няма добре направено “промо”, което да връчите за слушане и оценка.
И ако наистина ви се прави нещо истинско, защо не опитате сами да издадете вашата музика...
Да, вероятно ще се наложи да вложите ваши пари, които може и да не се върнат на 100%.
Хайде да бъдем реалисти, така запазвате пълен контрол върху вашата музика и сами можете да поемете работата по рекламата.
В България има достатъчно известни случаи на групи, които сами издават музиката си и го правят добре.
Както и има няколко печални случаи на групи, измамени от лейбълите си. Това е. Вие избирате сами.
И ако вашата фирма /ако успешно сте намерили такава/ поеме мисленето в единия вариант, то в другия вие ще бъдете принудени да си помислите доста сериозно за начините да представите вашата музика пред света.

Формати на издаване

Вероятните формати могат да бъдат:

-касета - лесен за направа и трудно продаваем. Касетата е почти мъртва в БГ или поне трудно се продават. И да се подаряват не е решение, тъй като много хора вече не пазят касетните си уредби.

-плоча- трудна за направа и много трудна за продан. За сметка на това красив спомен. Естествено, в чужбина плочите все още са продаваеми. Но не и ако на тях има една или две абсолютно неизвестни групи от БГ.

- матричен диск –доброто разрешение на нещата, но и най-скъпото. Изисква сериозна инвестиция, която трябва и да се възвърне.

- “арка” – вероятно най-добрият вариант за една млада група. Компромис между цена, качество и евентуален пазар. Бъдете обаче сигурни, че масово тиражираните арки често крият неприятни изненади. Както и бъдете сигурни, че извън БГ, тези арки са на практика МНОГО ТРУДНО продаваеми. Както и не могат да бъдат продавани в повечето магазини или дистрибутори в чужбина. Както и в България.

-DVD – абсурд, кой би издал двд ? Трудно е за мастериране в домашни условия, скъпо за професионално. Снимането на един концерт /или клип дори /не е по силите на група, която си плаща всичко от джоба.Като цяло е скъпо /и поради това / безсмислено главоболие.

-сайт с мр3 - една евтина алтернатива и доста спорна като резултат /според мен/. Идеята, че хората ще оценят това, че им давате безплатно да си точат вашите песни е прекрасна. Да, сайтът може да има хиляди посещения, но как ще го накарате да бъде нещо повече от милионите други сайтове с мр3 ? Във всеки случай, лично аз съм песимистичен към този начин. Добра реклама е, но хайде да бъдем реалисти, това не върши работа никому, който си плаща студийното време. Освен ако не сте обзети от внезапен порив за добро, който да бъде достатъчно траен, че да запишете нещо и да го подарите на хората...

Най-вероятно групата би се спряла на най-евтиния и изгоден вариант, в случай, че всичко ще се самофинансира. Това най.често е “арката”...

За какво да помислим, преди да започнем

Няколко важни моменти:
- авторски права – колкото и да е абсурдно, препоръчвам ви да запазите авторските си права.
Струва около 7 лева, става за половин час и Министерството на Културата е в центъра на София. Попълва се стандарта декларация с лични данни и времетраене и заглавия на песните. Получавате номер, който трябва да го има на обложката. С него “легализирате” продукта си пред закона. Както и получавате достъп до част от магазините, които отказват да приемат продукти без такова разрешение. Да, формалност е. Но може да се окаже важна...

- изготвяне на добър мастер, от който да бъде тиражиран готовият продукт.

- обложка с хващащ окото дизайн. Необходимо е да се разбере, че хубавото оформление си е нещото, което казва смело:
“Абе, я да видя оня диск с ОНАЗИ обложка!”
Обложката трябва да бъде оригинална. Ако свирите метъл, не е задължително да имате гробища или разложени трупове по фронта на вашия продукт. Анархията не е задължителен символ по пънк обложките.
Всъщност, никой не би го санкционирал, но е просто изтъркано.
Веднъж подготвили обложките, вие вече трябва да помислите и за място, където да ги отпечатате.
Веднага мога да ви заявя, че ксероксите не са добро място за това. Цветният ксерокс е приемлив като качество, но скъп. Черно-белите често не дават добро качество дори и на по-качествена хартия. При това нека да отбележа, че напасването на двустранна обложка е просто невъзможно. Естествено, ксероксът е единствена алтернатива при тираж от 10-20 бройки.
Най-доброто решение е печат в професионална печатница. Много често ще ви се предложи и безплатно /или срещу ниска сума/ да ви отпечатат хиляди малки рекламки, които да разпостранявате сред феновете. Просто ще можете да използвате празните места по листовете от другите поръчки, които така и така отиват на боклука. Ако не ви го предложат, поискайте си го!
Ориентировъчна цена – 500 стандартни черно/бели обложки са около 100 лева /естествено, може и по-малко, ако изберете евтина хартия /.

-оформление на диска- вече е повече от задължително да има щампа върху повърхността и то да е добре направена. Лошо направените щампи / или липсата им/ водят до по-малък интерес към диска и евентуално, по-ниска продаваемост.
Почти всички магазини отказват продажбата на такива. Причина? Вероятно просто желание да продават добре изглеждаща стока. Или отказ от разправия с клиенти, които казват /и то с право/, че “голият диск е 20 стотинки, обложката на ксерокс- 10 стотинки, кутийката 20 стотинки, а вие му искате 5 лева”. Какво да направим, че живеем в страна, където материалното трайно е взело превес над идеалното...
Винаги можете да печатате дисковете на малки части. Примерно, 200 диска с щампа могат да ви струват от 90 лева /записвате на компютъра у дома и правите черно – бяло сито/ до 240 - 300 лева / с добре направено цветно сито/.
Много внимавайте, докато тиражирате вашите “арки”. Често можете да намерите много евтини подложки, които при запис да ви “изгърмят” на 40-60%. Най-добре е да го поверите на професионалисти, които се занимават с това.
Така ще избегнете досадното тестване на всеки готов диск, както и върнатите дискове /”не ми върви на системата”/.
Добре е да подберете хубави дискове, ако ще тиражирате у дома. При направата на щампата, можете да изберете сито-печат или лепенка. Има специални машини за лепене на стикерите. Ако работите в домашни условия – внимавайте...
Едно мръдване в грешна посока и вече можете да хвърлите и диска и лепенката.
Можете да се договорите с печатницата, в която сте печатали обложките, да ви направят и оформлението на самата повърхност. Това е по силите и във възможностите на всяка добра печатница.

-кутийка и запечатване - Кутийките са задължителни за “арките”, тъй като повърхността им е лесно ранима. Както и това предпазва обложките от намачкване. Запечатването – добра идея, която да завърши всичко и да представи готов за пазара продукт. И двете /опаковане в кутийки и запечатване/ са напълно изпълними в домашни условия.

Това са необходимите опорни точки, върху които трябва да помислите, ако искате да издадете вашата музика.
И вие можете да имате 200 готови диска / + още триста обложки за евентуален втори тираж/, няколко хиляди реклами и най-вероятно това ви е излязло около 450 лева общо. Цената на един диск /себестойност/ е около 2.20 лева, което е добро постижение.Естествено, визирам добра обложка, качествена подложка и хубав цветен принт.

Реклама

В България често рекламата на даден продукт е по-трудна и от самото изкарване на продукта.
При готов тираж от двеста бройки, рекламата е необходима, за да не се превръща изданието в скъп спомен за поколенията, предаван от ръка на ръка, в кашончета. Та, как да бъдем “чути” – България 2005!?

-Интернет? - Това е много добра среда за реклама. Евтина, но за съжаление и прекалено динамична. Понякога е просто прекалено трудно да изпъкнем на фона на водопадите от информация, които се изливат всекидневно.
Можете да изпратите бройки за ревю на най-известните музикални портали или уеб-списания.
Не бих препоръчал даването на линк към някое фтп с албума в мр3 вариант.Според мен е неудачно, защото не винаги можете да разчитате на разположението на журналистите.И на желанието им да теглят песни от нета. Както и на възможността им да го направят.
Препоръчвам ви да им пратите един рекламен пакет, какъвто бихте пратили и на едно стандартно хартиено списание.
Къде точно да пратим ? Една търсачка и 20 минути време могат да ви открият поне 200 адреса, на които да пратите изданието. Естествено, още от началото благоразумието ви ще изчисти поне половината. Вероятно още 50% от останалите няма да са ъпдейтвани от месец и повече, което е сигурен знак, че сайтът не се поддържа. Най-добре е да пишете на останалите и да уточните подробностите по ревюто и подобни. И чак след това да пратите изданието. Не се ограничавайте в българското уеб пространство. Търсете излаз навън, тъй като там вероятността да бъдете чути и оценени е много по-голяма. Както и вероятността да продадете вашият продукт.
Форумите са също добра среда за популяризация на вашето демо. Регистрирате се, поствате информацията, която вие смятате за полезна - линкове с песните в мр3 формат, просто ревю на албума и обложка, обява за концерт. Постарайте се да отговаряте на въпросите на пишещите там.
Понякога е добре предварително да поискате разрешението/мнението на модератора, за да си спестите пререканията с някой ревнив интернет “онбашия”.

-сайт? - естествено, няма да е лошо и да има сайт, който може да наречете ваш. С подробна информация, видим отвсякъде. Вашето url си е и ще си остане визитната ви картичка пред света. Подгответе и английска версия, но само ако смятате, че ще имате посещения от чужденци. Вашият сайт е мястото, където можете да обявявате новини за концерти и за съдбата на групата. Не го оставяйте без промяна за дълго време.
Размяна на линкове и банери с близки по дух и занимания интернет сайтове...защо не!!?

-Печатни издания? Скъпи като направа, но по-малко динамични от интернет изданията, което дава възможност за по-добро представяне.В България можете да избирате между 3-4 списания, които пишат /като приоритетно занимание или като страничен интерес / за музика. Предварително им пишете и попитайте дали може да пратите вашето издание там.
Ако получите положителен отговор, то подгответе рекламен пакет. В него можете да сложите екземпляр от изданието и съпътстващите материали – снимка, биография на групата, рекламки, материали от участия...
Всичко, което може да помогне на представящия да напише едно добро ревю.
Мой съвет е да не се ограничавате в рамките на България и да пратите вашето издание на възможно най-голям брой световни списания. Колкото и да е абсурдно, някое немско или американско списание може да ви обърне доста повече внимание , отколкото някое българско.

-Лейбъли? Да, можете да пратите вашето демо/рекламен пакет на лейбъли, които усещате близки на вашата музика.
Колкото повече, толкова по-голям шанс имате за да ви отговорят. Залагайте на чужди лейбъли, местните са често неспособни да ви дадат подходящ бюджет или да отговорят на вашите изисквания. Какво да се лъжем, пазарът е прекалено свит и липсата на пари притиска всички.

- Рекламки? Да, тези няколко хиляди рекламки, печатани с обложката. Можете да ги оставите по музикалните магазини или клубовете. Можете да рекламирате всичко – от предстоящ концерт до нов албум. Колкото по-шарени, толкова по-добре. Колкото по-стилни, толкова по-добре.

-Концерти? Винаги можете да свирите някъде, което е страхотна реклама. Естествено, ако се обърнете към правилните организатори..за да не останете с пръст в устата в средата на нощта. Можете да уговорите участие в концерт, ако изпратите ваше промо на организатора. Това е мястото, където можете най-лесно да покажете себе си и да се докажете пред феновете. Използвайте го.

- Радио / ТВ предавания? Добра реклама, тъй като специализираните предавания по радиото често търсят именно такива групи като вас за ефира си. И така лесно можете да изложите вашите думи и музика. Телевизиите са малко по-трудни за достъп, но и там можете да се появите. Въпрос на умело направено предложение от ваша страна .

Искам да обърна внимание на нещо....за бога, ако нямате какво да кажете, никога не го афиширайте. Мое лично наблюдение, че често добри музиканти не могат да бъдат добри в даването на интервю или представяне на самата група. Постарайте се да бъдете истински и това, което наистина сте, другото е безсмислено. Помнете, че поведението пред микрофона или по време на интервю е това, което впечатлява хората. И думите ви. Ако наистина нямате какво да кажете, по-добре откажете интервю.
Много често самата група няма възможност да се занимава със рекламна дейност или продажби. Опитайте да “наемете” някой приятел за това, човек, на когото можете да вярвате и на когото ще му е интересно да се занимава с това.
Много рядко музикантите са и добър PR. Обратното също е рядко явление.

Да продадем себе си....?

Да “продадеш себе си” в България все още е невъзможно или ако е възможно, трудно постижимо.
След един качествен продукт и след една добра рекламна кампания вие трябва да се опитате и да продадете няколко /поне/ от вашите дискове, за можете да възвърнете инвестицията си.
При положение, че пазарът е крайно свит, не очаквайте чудеса. Това което убива още повече нещата е, че често собствениците на рок- магазини са крайно некоректни. Както и това, че именно тези места са основните средища, където можем да покажем нашето издание.
Ако решим да разчитаме на тези магазини, за препоръчване е да се сключи консигнационен договор със собственика. Трябва и да се предложи добра цена, която все още да е добра, след като се прибави надценката на магазина. И тогава започва голямото чакане.
И ако имате късмет да попаднете на свестен и съвестен човек, вероятно ще можете да държите контрол над продажбите си и да получавате отчисленията си. А ако нямате този късмет, вероятно можете да пиете една бира за негово здраве и да забравите.
Щанд на концерт е вероятно най-доброто място за реклама и вероятна продажба.
Много от клубовете нямат нищо против да изложите вашите тениски, дискове или каквото и друго да носите.
Не е лоша идея да имате подходящ човек, на когото можете да поверите тази работа. Който да има контакт с хората пред щанда и да успее да предложи по подходящ начин стоката.
Мейлордър /поръчки по пощата/ е слабо приложима идея в България. Доста добра и доста развита в чужбина, в нашата страна тя “умира” по няколко причини.
Неумението на /голяма част от / хората да боравят с банки или пощи. Страхът от двете заедно, да не ни откраднат пакетчето или да не си се скарат, че влизаме за преведем пари за някого. Вечното “ганьовско” съмнение, че може да ни откраднат левчетата. Лошата реклама на мейлордърите, както и наистина тоталното недоверие към всеки и всичко.
След първите доволни клиенти нещата се променят. Коректната дейност и отношение към клиентите е залог за успех и следваща поръчка.
Рано или късно, по един начин или друг, първите продажби стават факт.
Тогава вече можем да говорим за “затварянето” на този кръг, който се постарах да опиша пред вас в тази статия. И тогава може да помислим и за второ въртене на “въртележката на музикалния бизнес” в България. Стига да ви харесват рисковите спортове и шеметните висини, озвучени от скърцането на механизмите на тази увеселителна машина.
Да, стар модел е, но друга нямаме. Засега.

Автор: Ивайло Тончев