Говорите за лицемерието и жестокостите създавани от капиталистическата система. Мислите ли, че музиката и свиренето в пънк група е добър и ефикасен начин да се бориш срещу системата и да изявяваш несъгласие?

Шон: Музиката не е толкова начин за борба срещу системата, колкото за разпространение на солидарност, за изграждане на един различен начин на живот, който да си струва да се живее. Нещата, за които пеем в нашите песни, са неща, които имат смисъл за нашия живот, тъй като животът, който живеем в капиталистическата система, е ужасен.

Така че за нас не става въпрос толкова да се бориш срещу системата, защото тя се самоунищожава така или иначе и то е ясно – от нас не се иска нищо, тя ще се самоунищожи. За нас въпросът е да създаваме дух на единство, на подкрепа в трудните решения и трудния начин на живот, за да може той да си струва. Така че честният отговор е, че пънк рокът не е оръжие, а инструменти, с които да направиш така, че животът да си струва

Как вкарвате текстовете си в действие? С какви дейности се занимавате?

Сейнт Ан: Действията са само част от работата. Другата част от текстовете са коментар върху лични преживявания, а и начин да излееш раздразнението си. Често се случва така, че човек не може да направи много по някои проблеми.

Шон: Точно така. Твърде много време прекарваме в преглъщането на болките, а когато решим да им дадем глас, на хората им харесва музиката и не толкова защото им харесва да изпитват мъка и нещастие, колкото заради това, че се отъждествяват със същите неща, с които всички се сблъскваме и на които сме подложени. Както каза Сейнт Ан, вкарването на текстовете в действие е всъщност последица от живота в една система, която унищожава хората. Можем да опишем на много нива в подробности какво точно правим, но всички наши решения се отнасят до това как реагираме на системата, която е замислена да унищожава бедните хора, хората, които желаят самоопределение и представлява всъщност система, която се опитва да материализира всичко ценно в живота. А в своите действия ние не сме материалисти, ние мислим само за хората и затова текстовете просто представят онова, което виждаме по света и което считаме, че разрушава нашето собствено душевно здраве и по този начин изразяваме своята връзка с хората, които изживяват същите болки или проблеми.

Как бихте се описали? Като анархистки колектив или пънк рок група?

Сейнт Ан: Определено като колектив. В момента в групата имаме около осем-десет члена. Шон и аз сме в групата от самото начало, както и Сам – нашият басист. Той е втори басист, но е с нас от най-дълго време. Имали сме още няколко басисти на различни турнета и мисля, че около петима барабанисти.

Властта и пприходите ще имат нужда от роби, докато властта и приходите съществуват. Мислите ли, че има друг начин да избягаш от робството освен да построим всичко отново от нулата?

Шон: Това е много интересен въпрос, защото не само текстовете на песните ни

помагат да видим света в определен модел, но ние си поставяме за цел и да анализираме човешките взаимодействия във времето. И двамата сме историци и отделяме доста време, за да видим кое е типично човешкото и да го отделим от онова, което е продукт на дадено общество. В този смисъл мисля, че отговорът се съдържа във въпроса. Разбира се, че утопичното общество няма да дойде, преди сегашното общество да се самоунищожи. Това е положението. Но ние не можем да избираме времето, в което живеем. Можем да избираме мястото, но не можем да избираме модела – можем само да произведем модел, в който си струва да живееш. В този смисъл властта и парите имат нужда от роби и много хора откликват на това име, защото то е нещо общо за капиталистическата система, нещо общо за съвременния свят. И е така поне от петнайсети век, но определено го има и преди това. Спомнете си как фараоните са строяли пирамидите.

Сейнт Ан: И цялото име на PAWNS (Power and Wealth Needs Slaves – властта и приходите имат нужда от роби) – подчертава властта, която самите роби имат, всички трудови хора. В по-ново време, като Френската революция, когато работническата класа спира да работи, всички страдат. Кой ще чисти улиците? Кой ще шие дрехите, които всички купуват и носят? Кой ще пече хляба? И затова е важно да знаем колко власт имаме ние като работници в обществото. Ако всички решем да спрем да работим заради другите, в това е нашата власт.

Шон: И не само работниците. Когато казваме работници, имаме предвид хората, които вършат нещата, които са решили да вършат. В този смисъл един художник може да бъде работник, един строител със сигурност е работник. Но под работници ние разбираме хората, които творят своя бит със собствените си ръце, а не хората, които броят пари и събират наеми. Това е обратното на работник, както ние го разбираме.

Какво означава за вас пънка като начин на живот? 

Сейнт Ан: Просто да бъдеш какъвто си, да си верен на себе си и на другите...

Шон: … и да оставяш другите да бъдат каквито са. Това е най-трудният момент, защото трябва да бъдеш способен да оставиш другите да бъдат каквито са.

Властта и приходите имат нужда от роби и в музикалната индустрия. Традиционните медии се опитват да проникнат в посланията и идеалите на пънк движението. Смятате ли, че идеалите на движението “Направи си сам”, създаването на собствена музика, опаковки, рекламни материали и пр. е единственият начин да се борим с музикалната индустрия?

Сейнт Ан: Не знам дали е толкова да се борим с нея, колкото да я пренебрегваме. Просто си вършим работата. Имаме приятели и в по-големите колективи, не само в нашата група, не само в нашия град, щат или континент, а навсякъде – в Холандия, в България, навсякъде.

Шон: И за нас терминът “Направи си сам” не е правилен. По скоро е “Да си направим сами” и в това е силата на сътрудничеството.

Какво можем да направим ние, като пънк общност, за да поправим щетите, които властта и парите са нанесли на планетата?

Шон: Да се поддържаме, да се поддържаме взаимно. Взаимопомощ по анархистки. Разбира се, че трябва да си помагаме, за да постигнем целите, които не са постижими, ако човек играе играта на капитализма. Колкото до това как можем да поправим щетите, това е всичко, което можем да направим. Но щетите продължават да нарастват в геометрична прогресия и ние не можем да ги спрем. Можем единствено да ги надживеем, а ще можем да ги надживеем единствено…

Сейнт Ан: … заедно. Трябва пънкарите да бъдат като една световна общност и колектив. В това е нашата сила. В общността, която надхвърля границите, надхвърля часовите пояси, надхвърля езиците.

Шон: Понякога ни питат откъде сме и ние винаги казваме “от планетата Земя”, друг път казваме от “Окупирана Северна Америка”, но най-честият отговор, който отразява най-добре мисленето ни, е “от планетата Земя”.

Какво научихте за България? 

Шон: Че хората са еднакви навсякъде.Имаме чудесни приятели тук и се запознаваме с нови приятели и има хора, с каквито обичаме да общуваме навсякъде. Какво научихме за България? Каквото очаквахме – постоянно срещаме хора със сродни разбирания, сродни виждания за модела, сродни хора в смисъла на достойнството, в смисъла на порива да произведеш живот, който си струва, и в това е целта ни – да обединяваме световното племе. И това е едно от фантастичните неща в пънк рока като музика.

Сейнт Ан: Мисля, че не е само наша цел, а цел на всички ни. Затова и правим това интервю и водим този разговор.

Шон: Пънк рокът като музика е жилите и кръвта на човешкото тяло, той пренася нашата солидарност…

Сейнт Ан: Чрез него общуваме през езиците, през културите, през музиката, за да изразим сродните идеи, в които вярваме, във всяко кътче от Земята.

Какво мислите за аполитичните тенденции в пънк сцената? Има толкова групи, които пеят само за бира, купон и улични теми?

Шон: Хората изразяват по различни начини онова, което е важно за тях в момента. И ако онова, което е важно за хората е да пият и да купонясват, значи толкова са пораснали засега. Ние не ги отписваме, а просто приемаме, че имат различни ценностни системи. Дали слушаме мъжкарските пънкари, които говорят за жени и бира? Не, предпочитаме да не ги слушаме, но не смятаме, че не трябва да ползват думата “пънк”. Важно е да имаме контакт с тези хора, защото в това виждаме възможността да изградим диалог с тях и да им помогнем да изградят своя ценностна система. Ние не си падаме по това – бира, пиене… Обичаме да пием бира, но не пеем за пиене на бира.

Има ли сред вас вегани? Занимавате ли се със защита на правата на животните?

Сейнт Ан: Имаме в колектива анархопънкове, пънкове за правата на животните. Познаваме много активни хора. За нас е важно хората да си взаимодействат помежду си, да изграждат взаимоотношения с други хора. Но, разбира се, обичаме животните… 

Шон: Уважаваме Фронта за освобождение на животните. Смятаме, че тяхната работа е доста ефективна.

Сейнт Ан: Нашата работа обаче е друга.

Шон: Нашата работа е да изразяваме тези проблеми в контекста на класовата война и на това наблягаме. Имаме много приятели и хора в колектива, които наблягат на правата на животните, ние поддържаме техните цели, но PAWNS сме предимно класови бойци.

Какво мислите, че ще стане, когато изтече мандатът на Буш? Как смятате, че ще продължи неговата война в Ирак?

Шон: Това е много интересен въпрос и отговорът му ще отнеме много време. Но можем да опростим нещата, ако просто видим кой печели от войната, кой прави пари от избиването на бедни хора? Това продължава вече столетия наред и докато не видим действителния проблем, че бедните хора са източник на печалба за богатите чрез избиване и унищожение, значи просто не виждаме действителния проблем. Така че, ако не е Буш, ще бъде някой друг богат мръсник, който ще избива бедни хора за пари.

www.thepawns.com