Здравейте. Страхотна група сте. Ще се представите ли и разкажете за историята ви с няколко думи ? Как се събрахте ? Какви идеи имахте тогава и какво се случи ? 

Благодаря. Започнахме в края на 1999 аз (Джъстин) – вокали, брат ми Джош пое китарите, a братовчед ни Kevin O – барабаните. Всеки от нас обичаше хардкор и пънк-рок и просто искахме да направим група с надеждите да станем част от сцената и да срещнем повече съидейни хора. Музикално бяхме ориентирани именно към олд-скуул хардкор и пънк и се придържахме към този стил групи, но също така искахме да го съчетаем с тежките рифове от ню-скуул групите. 

"1117", "Ahoy Crew Members!" и "What This Means To Me" са трите ви записани проекта. Разкажете за тях с няколко думи и малко повече за последния. 

“1117” беше демо с шест песни, записано 8 месеца след стартирането на групата и е доста грубо, но се получи добре и ни стимулира да свирим повече. "Ahoy Crew Members!" беше първия ни дългосвирещ албум, издадохме го благодарение на компанията “DFF”, която беше създадена от добър приятел на наш такъв. Записахме 4 песни от демото и още 10 нови за този албум на Monsters Island в DC заедно с Кен Олдън (Ken Olden) от Battery и Better than a thousand. Компанията не се задържа много дълго, но ще сме им вечно задължени, че вярваха в нас и ни дадоха тласък – това CD направи много за нас. "What This Means To Me" е запис с 14 нови песни, които записахме в същото студио (Clay Creek в Delaware), в което записахме и демото. Реализирахме го благодарение на компания, която е все още силна - Blood and Ink – друга, на която също дължим много. Този албум е по-тежък и по-изчистен, но въпреки това притежава същото звучене. 

В момента сте на турне. Как изглеждат концертите ви ? Разкажете ми нещо интересно, нещо което ви впечатли ? 

Турнетата са страхотни, защото ни дават възможност да срещнем други хора, които имат същите виждания. Също така излизаме из страната и се срещаме с нашите най-добри приятели (всеки от тях) – невероятно е. Най-хубавото е когато сме на 2000 мили от дома например и виждаш как хората знаят песните ти – понякога е трудно да си го обясним. Гадно е, че съм далеч от жена ми, но обичам да пътувам, някак си ме кара да се чувствам жив. 

Кой от концертите ви беше най-успешен ? Къде, кога и защо ? 

Най-доброто ни шоу беше на фестивала Cornerstonе в Илинойз миналия юни. Беше най-голямата публика, пред която сме свирили, а и много хора бяха запознати с музиката ни. Чувството беше невероятно, имайки предвид, че Илинойз е на 900 мили от дома. Изкарахме си чудесно. 

Каква музика слушате ? 

Обожавам олд-скуул хардкор и пънк. Също така доста от стария метъл и траш, групи като Antrax и Megadeth – две от любимите ми. Не много от метъла в днешно време ми допада, харесвам някои от сегашните хардкор и пънк групи, но тези от края на 80-те и 90-те са ми любими. Като оставим тежката музика, всъщност доста ми допадат ямайското реге и ска от 60-те – наистина невероятни послания има в тази музика. 

Какво ви вдъхновява и по какъв начин работите над проектите си ? 

Писането на текстове общо взето протича по този начин: Джош реализира идеите и  основните рифове и после всички се включваме с идеи и различни варианти. Аз пиша повечето от текстовете, но Джош допринася за тях също толкова много. Понякога съм вдъхновен и пиша лирики, след което просто допълваме с музика, но понякога пиша текстове за вече готови инструментали. Някои песни се пишат със седмици наред, а някои са готови от първия път – зависи от това какви са. 

Трите ключове думи – приятелство, единство и уважение. Значат ли нещо изобщо в света, в който живеем ?  

Все още, мисля, че да, въпреки че понякога се налага доста да потърсиш, за да ги откриеш. Има много чудесни хора по света, които ни дават страхотен пример за всички тези идеи. Лошото е, че хората, които са в светлините на прожекторите,  обикновено се интересуват само от себе си и своите интереси. Това е шибано, но не може да ни надвие, просто трябва да дадем всичко от себе си, за да живеем с уважение и обич и да не обръщаме внимание на тези, които ни противоречат. 

Не мога без да не ви попитам за sXe. Всички сте sXe, нали ? Кога и как направихте тази стъпка ? Какво е да си sХe група ? 

Всички сме стрейт едж и сме такива от 9 или 10 години насам. При мен започна в момента, в който исках да съм различен от другите деца, сещаш се. Когато осъзнах, че животът не е толкова дълъг, за да го пропиляваш толкова безцелно в стремеж да се напиеш, или издигнеш, или каквото и да е просто, за да го запълниш. Исках да стоя настрана, да се боря за нещо и да държа на него. Харесва ми да съм в изцяло стрейт едж група, защото това просто ни дава повече цели, към които да се стремим. 

Какво мислите за вегетарианството и веганството? Ядете ли месо и млечни продукти ? Участвате ли в групи като Food Not Bombs или такива, които раздават безплатна вегетарианска храна на бедните ?   

Всички в групата консумираме месо и млечни продукти, но нямаме нищо против вегетарианството и веганството – това просто не са нашите виждания и убеждения. Уважаваме хора като Food Not Bombs, за това, че раздават храна на бедните, но принципно не участваме в тях. 

А какво ще кажете за D.I.Y. културата на хардкора и пънка ? Какво мислите за комерсиализирането на сцената ?  

D.I.Y. е част от това, което прави хардкора и пънка страхотни. Това, да нямаш нужда от тонове пари, или средства, или каквото и да е и да правиш най-доброто от това, което имаш и да се опитваш да правиш разлика между двете е настина невероятно. Но е трудно, когато комерсиализма нараства толкова бързо. Имам предвид, ако говорим за групите, които пробиват в мейнстрийма, и които са част от тази комерсиална култура, не винаги това е проблем за мен, стига групата да помни от къде е тръгнала. Hatebreed например са наистина популярни сега, но не свирят и казват нещо различно от това, което беше в началото. Шибано когато групите подпишат голям договор, спрат да правят хардкор и започнат да свирят комерсиална музика. Мисля, че в този момент, към всички, които са им помогнали да стигнат до върха, се показва неуважение и трябва да спрем да подкрепяме такива групи. Без лоши чувства, но и без уважение.  

Какъв съвет бихте дали на тези нихилистични, постоянно пияни хлапета, които слушат стрийт-пънк и живеят за да се напиват ? 

Алкохолът няма да направи живота ви по-добър и със сигурност няма да ви помогне да направите позитивна промяна – това е факт. Слушайте каквото си искате, но помислете за себе си и потърсете истината в живота. Има толкова много живот за живеене и е срамота, да го пропилявате, в стремежа си да бъдете нихилистични, като не сте дали шанс на другите неща.  

Какво знаете за България ?  

Чел съм това, което пише в worldfactbook в интернет – изглежда интересно, най-вероятно ще прочета и повече. Преди днес обаче, не знаех много.  

Бихте ли посетили страната ни ? Имаме доста добри групи, които са почти толкова добри.  

Бихме посетили страната ви, ако можем да си го позволим финансово. Но самолетните такси, и всичко изобщо, е високо в днешни дни и сме меко казано разорени. Наистина бихме искали да свирим извън Щатите, но не сме имали възможност.  

Няколко последни думи за читателите на това интервю ? 

Обичайте се и се уважавайте. Чуйте новия албум “the path we tread" от 8-ми Ноември, Facedown records. Мерси, пич.

  www.xlookingforwardx.com

лято 2005