Един по-възрастен и очевидно по-мъдър човек, който гледал момчето му обяснил, че усилията, които полага са напразни, тъй като вероятно нищо няма да се промени. Докъдето погледа стигал се виждали умиращи морски звезди на брега, а момчето никога не би могло да ги спаси всичките. Тогава то погледнало надолу към морксата звезда в ръката си и казало “Мога да направя нещо за тази” и отишло да хвърли морската звезда обратно в океана.

Много от нас намират прилики между тази история и грижите, които полагаме, за да спасим индивидуални животни, но таящ се в дъното на съзнанието ни е въпросът дали човекът е прав. Помагаме ли с нещо в подобрението на ситуацията, имайки предвид размерите на страданието на животните? Знаем, че вероятно помагаме на някои единични животни, но когато проблемът, пред който сме изправени, е толкова огромен, се замисляме дали си заслужава. Изправени пред задача с такива големи размери, се питаме какво можем да направим за да постигнем поне частичен успех.Има начин всеки ден да помагаме на животните, път, който формира основите на нашия активизъм. Той е да успеем да моделираме нашето послание изцяло.

Ние сме говорители не само на човешкия, а и на други видове и колкото повече правим нашия собствен живот послание на състрадание толкова по-добри говорители сме. Ти може би си мислиш “Аз съм веган”, предполагайки, че това е най-високото ниво на живот без насилие и експлоатация на животни, но посланието и задачите изисквани от нас включват още нещо.Очевидно начина на живот на един веган спасява животни. Но разликата между консумптивния веганизъм и простия веганизъм е разликата между живот и смърт за някои животиснки видове. Много от нашите всекидневни кулинарни предпочитания индиректно се отразяват на животните, толкова неизбежно колкото избора между хамбургер и веги бургер. Всеки продукт, който купуваме използва ресурси. Всяко парче тофу идва от соеви зърна, които често растат далеч от нас, те биват транспортирани, сготвени, пакетирани, отново транспортирани, замразени в хранителния магазин и отново транспортирани, този път в нашия дом. Всеки галон гориво индиректно допринася за смъртта на животни и за замърсяването на площи обитавани от животински видове. Всеки продукт има цена, без значение дали е вегански или не.

Всъщност ние трябва да се храним, много от нас трябва да шофират и всички ние се нуждаем от продукти за да оцелеем, но проблема е, че консумираме много повече от колкото се нуждаем, често избираме вегански продукти, като мислим че с това нашата работа е свършена, без да обмислим изборите, които можем да направим за да намалим страданието още повече. Какво вреди по-малко: пълен шкаф с пластични обувки или такъв с един чифт кожени обувки. Това не е единствената алтернатива (ние можем да имаме шкаф с чифт сламени обувки), важното е, че един веган, който купува cruelty-free продукти в големи количества е веган, който вреди на животните. И въпреки, че вярва в собствената си доброта, но има шкаф пълен с пластични обувки, индиректно коствали живота на много животни, не бива да съди и критикува (дори да крещи) на притежателя на един чифт кожени обувки. Като консумираме домашно произведени продукти, колкото е възможно повече органична храна, купуваме продукти, от които се нуждаем,а не просто искаме, купувайки дрехи втора ръка, а не само нови, бойкотираме посланията, каращи ни да консумираме повече и повече и имайки респект към останалите, без значение дали споделят или не нашата гледна точка ние се приближаваме все по-близо до целта да живеем в свят без експлоатация и насилие.

Следващата стъпка е прилагането на посланието за доброта във всички наши действия: с животните, разбира се, но също и с хората, дори тези, които възприемаме като експлоататори на животни. Не трябва да приемаме с лека ръка злоупотребата на някои спрямо други, но бихме могли да работим към целта да "обичаме грешника", да показваме уважение и съчувствие към всички, за да бъдем ядрото към което останалите са привлечени. Това може да изглежда като ниска цел в дългосрочен план, но именно това е може би най-важната цел. Повече хора ще се присъединят към каузата ни, само ако ние самите сме истински модели за доброта и състрадание.  

Трябва да започнем от самите себе си: личния ни живот, избори и действия. Когато се стараем да се превърнем във възможно най-добрия идеал за съчувствие, разбираме, че съчувствието постепенно навлиза в живота ни. Другите ни слушат, защото и ние сме склонни да слушаме, вместо да им крещим в знак на несъгласие. Другите следват нашия пример, защото пътеката, по която сме поели, е значима, задоволяваща и потвърждаваща самата идея на живота. Другите не се чувстват съдени, а топло приети, защото ние им изпращаме покана, а не заповед. Те забелязват нашето самоусещане и искат това, което ние притежаваме: почтеност и смисъл на живота. Това, което правим, има значение.

Да бъдеш добър никога не е безплодно начинание. Добротата променя всичко. Променя нашето отношение към самите себе си и отношението на другите към нас. а добротата може да бъде разглеждана в много широк аспект: можем да бъдем мили към всекиго - към хората, които работят в мръсни фабрики на нископлатени постове, за да произвеждат дрехите ни (като не толерираме подобна политика на труда); към живото-поддържащите системи на планетата ни (като бойкотираме колкото е възможно повече промишлености и продукти, които спомагат за замърсяването на околната среда); и на животните (като сведем до минимум вредата, която им причиняваме пряко и косвено чрез храната и начина си на живот). Когато създаваме това послание за интинска доброта, ние се превръщаме във все по-ефективни инициатори на промяна, а начинът ни на живот придобива значение, което ни поддържа, дори когато целта да спрем страданието изглежда от време на време непостижима. 

Зои Вайл