Хората вече знаят, че месото не е шампионът сред достъпните ни храни, а авторитетни изследователи от цял свят препоръчват диети с намалено съдържание на тези продукти.
Въпреки това у вас се обажда досадно гласче, което може би ви внушава, че белтъчините са много важни хранителни вещества, а те се съдържат в месото и животинските продукти. Защо се обажда това досадно гласче? Не ли защото чрез целенасочени рекламни стратегии за това колко са ни необходими белтъчините заинтересовани кръгове са набили в подсъзнанието ни постоянно пулсиращата тревога: ям ли достатъчно белтъчини?
“Повсеместното разпостранение на много болести в Америка се дължи на целенасочената кампания, водена от индустриите, които печелят от нашето невежество. Десетилетия наред ни засипват с лавина от необективна информация, която ни пробутва “четирите групи храни”, половината от които сякаш случайно са животински продукти. Това се прави в името на печалбата, не на здравето. Любопитно е, че идеята за животните като най-добър източник на белтъчини може да бъде проследена до някогашни изследвания върху гризачи. Било доказано, че плъховете са в по-добро състояние при хранене с животински продукти, отколкото при растителна диета. 28И изследователите тутакси измъдрили заключението, че животинските белтъчини са по-подходящи от растителните... и в диетата на хората! Подобен скок в логиката може да бъде оприличен на скок през Големия каньон, и то при силна буря, с гипсирани крака. Защото и в анатомията, и във физиологията си ние твърде съществено се различиваме от плъховете. Индустриите на животински продукти обаче се вкопчиха в тези изследвания и ги разгласиха из цялата Вселена. По-късно бе доказано, че резултатите им са неприложими за хората и дори самата идея за това е нелепа. Плъховете имат нужда от много по-концентриран източник на белтъчини, какъвто е месото, а потребностите им от аминокиселини са съвсем различни от човешките. Но беше твърде късно. Митът се роди, а производителите на животински продукти едва ли биха допуснали да бъде опроверган лесно.”
Такова е положението в САЩ, държавата, която налага модели на мислене и на потребление по целия свят. И за съжаление месоманията с мощна сила завладява огромни потребителски пространства. За учудване ли е тогава, че повечето хора в глобализиращите се страни по света не могат да си представят и ден от своя живот без месни белтъчини? Ето какво казва по въпроса Харви Дайъмънд: “Основната причина американците да поглъщат толкова много животински белтъчини са дългогодишните внушения, че ежедневната консумация на белтъчини – дори при всяко хранене – е жизнено необходима за здравето им, а животинските продукти са най-добрия източник на тези вещества...Представата, че е трудно да си набавите достатъчно белтъчини от растителното царство, е откровена заблуда. Натрапват я стопанските отрасли, които печелят от продажбата на животински продукти, както и техните платени “експерти”. Години наред се харчат милиони долари, за да се подсещате автоматично за месо и други животински продукти, щом помислите за белтъчини.В “Яжте, за да живеете: препоръки на Бюрото за храни и диетология за намаляване на риска от хронични заболявания”, издаден от престижна институция като Националната академия на науките, д-р Пол Р. Томас написа: “От гледната точка на хранителните вещества няма нищо уникално в месните продукти, което не може да бъде набавено с други храни.” Доктор Уилям Е. Конър, автор и ръководител на катедрата по ендокринология, обмяна на веществата и диетология в Орегонския университет по здравни науки, обобщава: “На обществеността бе внушена представата, че белтъчините от животни са най-добри, затова хората не съзнават, че и растенията съдържат висококачествени белтъчини. Във всичко, което расте, има белтъчини.” В края на краищата откъде си набавят белтъчини тревопасните животни?” 31Харви Дайъмънд: “Смятате ли, че трябва да се яде говеждо месо заради едва ли не съвършените му белтъчини? С какво се е хранило телето, за да натрупа тези белтъчини? Да не би с месо? Нищо подобно! Яло е трева и зърно. Интересно, нали? Как е възможно това? Това е възможно по простата причина, че белтъчините не се образуват в тялото от ядене на белтъчини. Да, правилно прочетохте. Белтъчините се образуват от съдържащите се в храната аминокиселини. До каква степен от белтъчната храна се получават белтъчини, зависи от това доколко са били оползотворени аминокиселините в нея. Абсурдно е да се вярва, че като се изяде къс месо, било говеждо, свинско или пилешко, в тялото ни автоматично се образуват белтъчини. Животинските белтъчини са си животински, а не човешки. Трябва добре да се познават свойствата на аминокиселините, за да може да се разбере темата белтъчини.
Човешкото тяло не може нито да оползотвори, нито да асимилира белтъчините в първоначалния им вид – така, както се ядат. Протеинът трябва първо да бъде разложен на аминокиселинните си съставни части. Едва тогава от тези киселини организмът може да образува необходимите му белтъчини. Следователно главната стойност на белтъчините е в това от какви аминокиселини се състои. Всички хранителни вещества се създават в растителното царство. Животните имат способността да приемат източника на белтъчини, а именно осемте есенциални аминокиселини, но не могат да ги произвеждат сами. Растенията могат да образуват аминокиселини от въздуха, почвата и водата. Животните, както и хората, са зависими от растителните белтъчини пряко, чрез консумация на растения, или косвено, чрез консумация на растителноядни животни. В месото не се съдържат никакви есенциални аминокиселни, които животните да не са получили от растенията и които хората да не могат да извлекат пак от растенията. Ето защо всички силни животни притежават белтъчините, които им са потребни. Те ги образуват от аминокиселините, които изобилстват в растителната храна. Затова месоядните животни (освен в изключителни случаи) не ядат други месоядни. Те инстинктивно се насочват към животни, които се хранят с растения.
Съществуват 23 различни аминокиселини. Всички те са от значение, иначе нямаше да ги има. Петнадесет от тях организмът сам произвежда, осем трябва да бъдат извлечени от храната. Само тези осем се наричан незаменими и есенциални. Ако ядем редовно плодове, зеленчуци, ядки, семена или кълнове, ние получаваме всички аминокиселини, потребни на тялото ни да образува белтъчините, от които се нуждае... Аминокиселините, които тялото трябва да приема от външни източници, са осем на брой. Всички плодове и зеленчуци, без изключение съдържат повечето от тях, а има и такива, в които се срещат и осемте: морковите, бананите, различните видове зеле, царевицата, краставиците, грахът, картофите, тиквите, сладките картофи, доматите. Ядките, слънчогледът, сусамът, фъстъците и бобовите растения съдържат всички осем. Ще ви бъде интересно да узнаете, че използваемото съдържание на аминокиселини в растенията е много по-високо от това в месните продукти. Нека видим сега какво е количеството на аминокиселините в месните продукти. Една верига може да съдържа произволен брой аминокиселини – между 51 000 и 200 000. При смилането на месни белтъчини веригата трябва да се разпадне и да се свърже наново в човешки белтъчини. Аминокиселините са доста чувствителни. От температурата при готвенето много от тях се разрушават или коагулират, така че тялото изобщо не може да ги използва. Тези неизползваеми аминокиселини стават токсични, водят до напълняване, създават излишна работа на тялото и поглъщат енергия. За да бъде извлечена евентуална полза от аминокиселините, месото би трябвало да се консумира сурово, както правят месоядните и всеядните животни.” Освен това “зеленчуковите белтъчини не само са равни по биологична стойност, но дори превъзхождат тези от животински произход. Например протеините в картофите биологично превъзхождат протеините на месото, яйцата или млякото (Институт “Макс Планк”).” 34Като живи примери за това, че не е нужна изобилстваща на месо диета, за да бъде един народ здрав, мнозина диетолози сочат народи като хунзийците, племето тубу, обитателите на Вилкабамба в Андите и др. Ето какво казва за Хунза известният диетолог Пааво Айрола: “Според днешните научни норми и препоръки диетата на хората от Хунза е крайно недостатъчна на белтъчини и дори има недостиг на витамин В12 (в Хунза ядат месо най-много веднъж в месеца). Ако вярваме на днешните ортодоксални специалисти по храненето, народът на Хунза трябва да е измрял още преди 2 000 години, когато те населили тази изолирана речна долина и започнали да ядат бедна на белтъчини храна...Хората на Хунза не само са оцелели, но дори и днес аз не мога да открия отделен случай на белтъчна недостатъчност (квашиокър) или анемия, или нервно израждане, причинено от недостиг на витамин В12 или злокачествено недохранване.Ние живеем в ера на “високопротеинова” лудост. Някои съвременни специалисти по хранене и лекари, неправилно ръководени от погрешните заключения на учените от 19 век и от тенденциозните изследвания, заплащани от собствениците на месната и млечна индустрия, са ни обработили психически да вярваме, че трябва да ядем “много белтъчини” и то “животински белтъци”...Най-новите доказани факти относно протеина, основани на надеждни и авторитетни научни изследвания от независими източници, такива като института “Макс Планк” в Германия, Руския институт за хранителни изследвания и Международното общество за изследване болестите на цивилизацията и жизнените субстанции, показват:? че твърде много животински белтъчини в диетата допринасят за такива заболявания като артрит, остеопороза, сърдечни болести и рак. Един от страничните продукти на белтъчния метаболизъм, амонякът, се счита силно канцерогенен? че твърде много белтъчини могат да причинят умствени разстройства и дори шизофрения” Медицинските изследвания показват, че приемането на по-големи количества протеини е вредно за черния дроб, бъбреците и е предпоставка за много заболявания. В богатите индустриални страни много хора, които консумират големи количества месо, фактически приемат 2 или 3 пъти повече протеини от реално необходимите.Излишъкът, който организмът ни не успява да усвои, се превръща във въглехидрати и складира под формата на мазнини. По тази причина много американци имат наднормено тегло и са предразположени към болести, свързани със затлъстяването - предимно хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Харви Дайъмънд: “Свръхпотреблението на белтъчини често се свързва с рак на гърдата, на черния дроб и на пикочния мехур, а също и с увеличаване на случаите на левкемия” 37В другата крайност е дефицитът на белтъчини - във вестниците понякога четем за недохранени хора в бедните страни, които гладуват и умират от белтъчен недоимък и обвиняваме за това вегетарианското им хранене. Но учените са доказали, че тези хора са недохранени не защото не ядат месо, а защото не ядат достатъчно храна. Диета, включваща само ориз, и то често в оскъдни порции, или само сладки картофи естествено води до непълноценно хранене и ранна смърт.В контраст на това, по всички краища на света могат да се намерят хора вегетарианци, силни, енергични и цъфтящи от здраве, които си набавят необходимите им калории от адекватно разнообразие от зеленчуци, зърнени и бобови храни.Животинските белтъчини, жизнеността и остаряването
Пропагандаторите на максимално количество белтъчини, млечно-месната индустрия и манифактуристите на белтъчни добавки използват много трикове, за да ви внушат да ядете огромни количества белтъчини. Те крещят: “Ще останете по-дълго млади, като ядете повече белтъчини, особено месо!”. А факт е, че обилното консумиране на месна храна е сигурен и дори най-сигурният начин да остареете предварително – физически, сексуално и умствено. Това бе неотдавна наблегнато от двама водещи европейски биохимици и лекари – проф. Ф. Шварц от Франкфуртския университет и д-р Ралф Бирхер от Цюрих, Швейцария. Те докладваха, че процесът на стареене се задвижва от субстанцията, наречена амилоид, един копродукт на белтъчния метаболизъм, който е депозиран в съединителните тъкани и причинява израждане на тъканите и органите. Амилоидът, субстанция, допринасяща за стареенето, съдържа голям процент от аминокиселините триптофан и тирозин, които са изобилни в животинските белтъчини. Връзката между депозирането на амилоид в такъните и дегенеративните заболявания и процеса на стареене при човека е била известна отдавна, но “изгодно” забравена в този век на модата на максимум белтъчини. Прочутият немски патолог Рудолф Вирхов подсказа още през 1854 г., че складирането на амилоид причинява дегенеративни промени и преждевременно остаряване.Сега можем да видим защо народът на Хунза, в противовес на всички теории на белтъчните привърженици, се радва на превъзходно здраве и изключително дълголетие при минимално белтъчна диета, от която само 1% са животински белтъчини.
И други дълголетни народи като юкатанските индианци, населението на Вилкабамба, абхазците, ядат минимално животинска белтъчна храна. На противоположния край на скалата стоят ескимосите и лапландците, които консумират много месо, а средната продължителност на живота им е само около 30-35 години.
Месото, белтъчините и спорта
Може би някои от вас са активни спортисти и ще възразят: “Но аз се нуждая от повече белтъчини, защото тренирам.” Ето какъв интересен коментар се появи през 1978 г. в един брой на списание “Джърнал ъф дъ Америкън Медикъл Асосиейшън”: “Активно спортуващите, които се хранят умерено и балансирано, не се нуждаят от допълнителни белтъчини за подсилване на мускулатурата си. Те трябва да приемат същото количество, както и неспортуващите. Белтъчините не увеличават силата. В действителност излишъкът от тях нерядко изисква повече енергия за храносмилането и обмяната на веществата. Освен това свръхдозата протеин може да доведе при спортистите до обезводняване, загуба на апетит и стомашно разстройство.” И така, въпреки че излишъкът от белтъчините се превръща в енергия, те по-скоро я изразходват, отколкото създават! Един лъв например, който се храни изключително с месо, спи двадесет часа на ден. А орангутанът, който се прехранва само с растения, спи шест часа.Ето какво казва по въпроса нуждаят ли се спортистите от повече протеини Ед Блонц, популярен американски журналист и специалист по въпросите на храненето: “Независимо от това, че имаше време, когато се смяташе, че единствената храна, от която се нуждае атлетът, е дебела пържола, храненето на спортистите се разви в сложен клон на науката заедно с научни списания и спортни лаборатории по целия свят. Сега се счита, че за интензивното изграждане или укрепване на мускулите е необходимо удвояване на необходимото количество протеини. Но тъй като обикновената диета съдържа два пъти повече протеини от необходимите за организма, не е нужно да се прибавят повече.Както и всеки друг индивид, атлетите приемат повече протеини от необходимото, излишъкът им се превръща в енергия, което обикновено означава мазнини. Този процес може да създаде проблеми на атлета при трениране. Превръщането на протеините в енергия натоварва бъбреците – органите, които са свързани с екскретирането на неусвоените от организма протеинови остатъци. Излишното количество протеини може да доведе до загуба на калций от храната. Независимо от това добавките от протеин на прах, които обещават изключителни резултати и впечатляващи мускули, продължават да се продават в гимнастическите салони и специализираните магазини. Запомнете, че не допълнителните протеини, а упражненията изграждат мускулите.” Един от най-често задаваните въпроси към вегетарианците е “А откъде си набавяте белтъчините?”. Сякаш без животински продукти тези хранителни вещества стават недостъпни. Внушението се е вкоренило успешно сред масовия консуматор, но все пак има учени и лекари и институции, които не де поддават на обществената манипулация и реагират адекватно.
|