|
|
Начало Статии Направи си сам
| петък, 29 септември 2006 |
|
DIY и артистичната сцена
Изкуството, разбирано като стока може да създава само продукти, изпразнени от всякаква подривност и даже от всякакъв смисъл. Когато е предназначено да се продава с печалба, изкуството трябва да се пригажда към “търсенето” (или това, което се предполага, че е търсенето), колкото повече присъства понятието за печалба, толкова повече “творбата” трябва да бъде консенсуална, за да бъде разпространявана масивно: тя не трябва да стряска заспалите съзнания, а още по-малко пък да съдържа някакво политическо послание. Ако се взима предвид понятието за рентабилност, последващите от това принуди, създавайки рамката на творбата, ампутират свободата на артиста.
|
|
|
Това е вярно и що се отнася до музиката, даже без да споменаваме за измислените артисти, произведени единствено, за да продават с големи маркетингови допинг-инжекции, при които новаторството достига нулевата си точка. Но това също е вярно и за поръчковите творби в изобразителното изкуство или в скулптурата (напр. национал-партийните мегаломански паметници от 70-те и 80-те или цепнатата тиква в градинката на Кристал), в кинематографската стандартизирана индустрия или в литературата, където изборът на издателя, дори и той да се нарича независим, се диктува от тенденциите на мода в момента.
Ако и да съществуват артисти, чието творчество не е изродено от икономическата принуда, които са се възползвали от пълна свобода на творчество, имайки в същото време и търговски успех, то тогава или творбата предшества пазарните постъпки (често пъти след смъртта на артиста, от страна на наследниците на правата), или артистът си противоречи спрямо смисъла на творбата си и в този случай творбата губи автентичността си по отношение на смисъла и следователно и причината на своето съществуване.
Предлагането влияе на търсенето и обратното, следователно в случая с изкуството-стока се наблюдава порочния кръг: индустрията на диска произвежда масово блудкава супа на лесни мелодии, като силата й на продан (маркетинг, места за продажбата, общи интереси с радиата, телевизионните канали и други медии...) й позволява да засегне широка и ниско взискателна публика (често в пред-юношеска възраст като начало), вкусовете на тази публика се повлияват от тава предлагане и се стандартизират, като тази стандартизация се засилва от феномена на мода, който подхранва собствената си свръх-медиатизация. Дисковата индустрия, в търсене на сигурни инвестиции, наглася тогава бъдещите си продукции върху това изкуствено създадено търсене, което пък захранва феномена на униформизация. И така нататъка... Тази механика може да се наблюдава на запад през 60-те в епохата на “йейетата”, в момента, когато индустрията на развлечението забелязва, че юношите от бейби бума представляват огромна покупателна сила и се впуска в рециклирането на други езици на американските шлагери. Подобен феномен се наблюдава и с диското през 80-те, бойз бандите през 90-те, хроничната чалга след 89 у нас, по-циничните и от мутрите репери (същински конформистки отпадък и същевременно удърна колона на хищническата капиталистическа идеология), поп-стар академичковчетата и пр.
Срочно рискът от стандартизация на музикалните и артистични вкусове (която се прибавя към тази на естетическите и даже кулинарни вкусове) е естествено уеднаквяването на мисълта. Този околен конформизъм вече е реалност.
“Непечалбарството” (non-profit) се явява следователно като основно условие за оживяването на изкуството и DIY изглежда представлява единствения надежден път за едно свободно и новаторско изкуство. Самата структура на движението DIY, състояща се в мрежа от множество групи, лейбъли, дистрибутори, радиа, независими и непечалбарски места за концерти, е гаранцията за разнообразието, ако не и за безплатността, поне на нивото на цената, сведена до материалната подпора, което пък благоприятства споделянето и разпространението. Пиър ту пиър (споделянето на файлове между индивидите по интернет посредством различни програми) е много подходящ за DIY сцената начин на разпространение, почти пълната безплатност на прехвърлянето позволява умножаването на обмените, бързо запознаване с цял куп нови групи... Тази форма на споделяне има предимството да отслабва индустрията на диска, основана върху печалбата, улеснявайки успоредно с това разпространението и развитието на алтернативната сцена.
DIY при всички положения и независимо от стила музика е първия метод, които се налага на всеки любител или начинаещ. Не разполагайки със значителните финансови средства на капиталистическата индустрия, става въпрос да се справим с подръчните средства за осъществяване и разпространяване на творбата си. DIY е и синоним на майсторене на английски (както “направи си сам” на български). Може да се изживява като неминуемо положение (и временно, по възможност) от някои и като самоцел от други: при практиката на DIY, изобратателността може да се проявява както на нивото на подхода, така и в крайния резултат. Да балансираш ресурсите си по възможно най-добрия начин, така че да достгнеш до целта, изисква усилие на размисъл, гъвкавост на духа и придобиване на умения. Липсата на средства, която може да изглежда като спънка (за направата и разпространението на албум или организирането на концерт, например), се оказва златна възможност за съюзяване с други хора, за откриване на по-добри разрешения (премахване на ненужните посредници, обмен на услуги...) и прибягване до системата DIY. При този начин на организация липсата на средства подсилва в крайна сметка структурата, защото връзките с другите елементи от мрежата са необходими и следователно търсени, а солидарността се налага от самосебе си.
Интересно е да се установи големият дял на музиканти любители, както и на активисти от всякакъв вид алтернативни среди. В началото пънкът бе нарочно минималистична и технически достъпна за начинаещия музика. Спонтанните сформирания на групи се умножиха, тъй като вече не беше необходимо да си завършен музикант, за да свириш рок, особено когато ставаше дума за израз на незабавна ярост. Това демократизиране на достъпа до музикалната практика, макар и понякога технически първобитна, се разпространи по едва ли не вирусен начин сред новите декомплексирани практикуващи. От 70-те насам, тази епидемия засегна всички континенти, от Азия до латинска Америка и даже в зародишна степен и в северна Африка. Понастоящем съществуват десетки хиляди групи, музикалният стил значително се разви и обогати благодарение на това разнообразие. Новаторството, хранещо се от разнообразието, така именно взаимното обогатяване на няколко музикални сцени дава плода на най-развитите стилове. Техническото ниво и осъвършрнстването следват с интегрирането на метала, примерно, което дава безбройните стилистични етикети, които познаваме понастоящем в семействата хардкор, грайнд, кръст, емо, скапънк и пр.... Това международно развитие на практиката на DIY, макар и относително също така, позволи и предаването на идеите, които (понякога) са свързани с него, особено анархизма, посредство анархопънк движението.
Тук имаме пример за появата на култура, която се предава чрез практиката в сърцето на народните слоеве или на средната класа, а не тръгвайки от някакъв елит или масмедийна промивка. Да се слуша музика е много добре, да се прави е още по-добре...
Развитието минава през осъществяването.
Научаването е по-бързо с практиката, отколкото с теорията. Всеки е могъл да го изпита; преди започването на нова задача, мислиш, че си неспособен или напротив, подценяваш времето и уменията, които тя изисква. “Направи си сам” означава да прецениш точната величина на сложността на проекта, да придобиеш необходимите способности и накрая да научиш повече за себе си и способностите си. Това е началото на философия на живот, несъвместима с настоящата обществена организация, основана върху пасивността и предотстъпването на властта.
DIY като начин на живот
Философията на Do It Yourself се характеризира с понятията действие, независимост, самоуправление и въз-връщане. DIY се появява като реакция на отчуждаването на индивида, което постепенно наложи капиталистическото общество:
- Отчуждаване на уменията, което постепенно ни прави зависими от обществото на консумацията: с урбанизацията и обобщаването на наемния труд, земеделието и занаятчийството например масивно изчезнаха от домовете в течение на 20-и век.
- Обособяването и надробяването на задачите по модел на тейлоризма, което отдалечава работника от неговата реализация, свивайки значението му до абсурдна и повторителна работа, която по-късно ще бъде заместена от роботи.
- Косвеното установяване на конкуренция между индивидите, като всеки се превръща в източник на печалба, същинско микро-предприятие. Този феномен се задълбочава със значителното развитие на посредническите трудови агенции и това, което срамежливо се нарича гъвкавостта.
Училището ни научава пасивността и подчинението, ние търпим работата, консумираме развлечения, предотстъпваме управлението на нашия живот на бюрократите и политиканите. Зависимостта към системата се материализира в пари и личната инициатива е задушена в една култура на обобщената апатия, поддържана от медиите.
Философията DIY не е валидна само за артистичната сфера, нейните приложения засягат всички нива на живот. Примерно и в рамките на възможното:
- Да заменим наемната работа за собствена обществено полезна дейност.
- Да имаме собствена политическа активност, ако идеите ни не са или пък са слабо представени.
- Да се храним по-разумно и по-евтино, вместо да купуваме префабрикувани и скъпи продукти, за чието съдържание и приготовление не знаем нищо.
- Да практикуваме спорт, вместо да му бъдем (теле)зрителите.
- За пушачите, да отглеждаме собствен канабис, вместо да го купуваме на високи цени със съмнителен произход, от което се обогатяват мафията и някои диктатори (говорейки за мароканския хашиш, примерно, а на местна почва просто органите на фреда).
- Да майсторим, да рециклираме, за да избегнем пилеенето, замръсяването, за да се бойкотира консумацията и марките, за да се правят икономии...
Накратко, да станем действащи лица, вместо да понасяме. Във всеки случай подходът е много по-интересен, научаваме, експериментираме, разбираме, срещаме... човешката полза е изключитлна. Спестяваме си досадата и унилостта, така разпространени в нашето общество.
Близка до ситюационистката и анархистка мисъл, философията DIY почива върху изграждане на ситуациите извън капиталистичеката примка, революция на ежедневието, в която подривността е както в подхода, така и в крайното осъществяване.
DIY не означава непременно “направи си съвсем сам”, напротив даже, синоним е на колективно самоуправление. Когато реализацията е колективна, чуството за изпълненост е още по-силно, тъй като извън целта, интересът е също и в начинът, по който се осъществява проекта. Да се организираш без йерархична структура - с предимствата и неудобствата, които включва това - не се научава нито в училище нито във фирмата.
Интересна перспектива би било да се пренесе начинът на организация DIY от алтернативната сцена към други производства. Създаването на алтернативни мрежи за производство, за разпространение и за пряк обмен все още е в зародиша си (освен в страни, които претърпяха икономически срив, като Аржентина) но е твърде вероятно то да се усили, успоредно с нарастването на икономическия натиск - да вземем за пример земеделието: производителите на плодове и зеленчуци продават на загуба на прекупвачите на едро и изкупните централи на хипермаркетите, които си заделят огромни проценти, за да се стигне до не по-малко огромна крайна цена. Консумацията спада с 25-30% на година поради високите цени и залежалата продукция се унищожава. В резултат (освен разхитителството): купувачът и производителят не са на сметка, само посредникът се обогатява. Свещено-светият закон на пазара, този на търсенето и на предлагането, не се потвърждава или с други думи, капитализмът се задушава в собствената си повръщня и оставя процеп за алтернативата. Сближавайки потребителите до производителите чрез неофициална и организационна съ-управлявана мрежа, проблемът се преудолява.
|
|
|