"Лесно забележимата характеристика на Че, е неговата мръсотия. Той мрази да се мие и никога не би го направил. Той е мръсен, дори и по сравнително ниския стандарт на чистота, надмогва сред силите на Кастро в Сиера Маестра. От време на време Че взима някои от хората си до поток или езеро, за да се измият. В тези случаи Че никога няма да измие себе си или дрехите си,ще седи на брега и ще гледа останалите. Той е наситина невероятно и поразително мръсен." Клеветническо описание на Че Гевара от 1958 ЦРУ досие.

Дори в най-антиавторитарните от ъндърграунд средите, се учудвам колко често чувам хора да се оплакват от хора, които наричат "хипита" или "кръсти-пънкове". Казват - "Тези кръстита дойдоха и осмърдяха всичко" Какво чак такова прегрешение са направили тези хора за да бъдат така ругани?

Те имат различна от нашата ориентация по въпроса за "чистотата". Откъде пък идват нашите идеи и  ценности за така наречената "чистота"? Западната цивилизация има дълга история на асоцииране на чистотата с добротата и достойнството, най-добре изказана чрез стария израз "чистотата е близо до божествеността". В древногръцките пиесири лошите хора и духове, бесовете често са били описвани като нечисти. Бесовете били мръсни и стари, от женски пол, абсолютно противоположни на това как драматургът, който ги е описал, е виждал себе си; тяхната мръсотия, измежду всичко друго, ги идентифицирала като чужди, животински, нечовешки.

С времето чистотата стана мярка, с която "тези, които имат" се отличават от "тези, които нямат". Тези, които притежавали богатство и власт нужна, за да си почиват и да стоят само вкъщи, бездействайки, презирали селяните и пътешествениците, чийто начин на живот включвал това да си цапат ръцете и телата. През историята можем да видим как чистотата е била използвана като стандарт за оценяване от тези с власт, като начин да си припишеш социален статус. Можем да видим как "Божествените", самообявилите се за свещени стоят над другите в йерархическото общество, как прокламират, че тяхната чистота, купена със труда на другите, принудени да работят за тях, е знак за тяхната божественост и превъзходство. И до днес ние приемаме това традиционно вярване: че да си чист, според обществените норми е желателно. Би трябвало да е  ясно от историята на идеите ни относно "чистотата", че всеки който е критичен към общоприетите ценности, всеки радикален пънкар, трябва да е извънредно скептичен към това колко е важно да си "чист" според традициопнните стандарти. Освен това, какво точно означава да си "чист"? В наши дни чистотата е определяна по-скоро от корпорациите продаващи "санитарни продукти", отколкото от когото и да е друг. Това е важно да се отбележи. Разбира се, повечето от тези продукти имат свръхестествена способност да отмиват естествена пръст и мръсотия, но задължително ли е премахването на естествената пръст и мръсотия със синтетични химикали да е единствения приемлив начин на хигиенизиране? Аз съм почти толкова изплашен от тези фабрични, изкуствени продукти, колкото и от малко прах, кал, пот или (леле божке!) петно от храна или кръв върху тениската ми. Поне знам откъде се е взела тази мръсотия/"гадост"  и от какво е направена. Идеята, че си заслужава да се използват химикали (било то дезодоранти, прахове за пране или шампоани) за премахване на органична почва, но има също и някои плашещи измерения. Първо, подкрепя старото християнско суеверие, че биологичното тяло е срамно и трябва да бъде прикривано, че телата ни и нашето съществуване във физическия свят като животни, е съществено оптвратително и греховно. Тази неоправдана идея е била използвана да кара да чувстваме несигурност и срам, а така на снизхождението на свещеници и други авторитети, които ни казват как да останем непорочни: веднъж, като се подчиняваме на тяхното свещено себеотрицание, и отново, харчейки голяма част от парите си за различни санитарни продукти, които те искат да ни продадат. Също така, докато каптализмът трянсформира целия свят, от органичното(горите, блатата, пустините, реките) до неорганичното (градовете от бетон и стомана, покрайнините от асфалт с изкуствените си градинки, пустошта, останала след като са извлечени всички естествени ресурси, сметищата), идеята, че има нещо по-хубаво в синтетичните химикали отколкото естествената пръст загатва, че тази трансформация е може би всъщност нещо хубаво...И по този начин мълчаливо оправдава тяхното мотивирано от печалбите унищожаване на планетата. Реално погледнато, тези корпорации са много по-слабо загрижени за нашето здраве и хигиена, отколкото за това как при всички положения да продадат продуктите си. Те използват голямото значение, което традиционно отдаваме на хигиената, за да продават най-различни продукти в името на чистотата... а кой знае какви са дългосрочните последици върху здравето след използването им? На тях, разбира се, не им пука. Ако се случи така, че се разболеем сериозно от използването на специалните им почистващи средства и високотехнологични шампоани, те просто биха ни продавали друг продукт - лекарство, и да подържат системата на капитализма. А срамът, от тялото ни (като производители на пот и други естествени флуиди, които смятаме за "мръсни"), който те се опитват да подчертават и  окуражават, също им помага при продажбите на други продукти, които зависят от нашата несигурност: диетини продукти, продукти за трениране, модерни дрехи и др. Когато ние приемаме тяхната дефиниция за "чистота", ние приемаме и тяхното икономическо доминиране над живота ни. Дори ако се съгласяват със съмнителната същност на хигиенните продукти, днес повечето хора пак биха поспорили, че хигиената е по-здравословна от мръсотията. Донякъде това е вярно, може би наситина е добра идея да си измием краката ако настъпим лайно. Но, встрани от очебийни случаи като този, има хиляди стандарти за това кое е чисто и кое мръсно по света; ако погледнем върху различни общества и цивилизации, ще срещнем хигиенни навици, които биха се сторили самоубийствени според нашите санитарни норми. И все пак, тези хора оцеляват не по-зле от нас. Хората в Африка преди няколко хиляди години живеели удобно в природната среда, която унищожавала много от спретнатите и изтънчени Западни изследователи, дошли на континента им. Човешките същества могат да се адаптират към много разнообразни среди и ситуации, и изглежда въпросът за това какъв вид хигиена е здравословна е също толкова въпрос на навик, колкото и трудно установилите се биологични закони. Опитайте да нарушите някое от общоприетите правила на хигиената за известно време, и ще видите, че няколко седмици без душ и яденето от кофите за боклук не е толкова опасно или трудно, колкото са ни казвали. Може би най-важния въпрос, който възниква, когато стане въпрос за изключителното значение, което придаваме на хигиената, е какво губим като го правим. Изначално, преди да покрием естествените си ухания с химикати, всички имаме уникална миризма. Тези ухания са ни привличали един към друг и са ни обвързвали емоционално един към друг чрез спомените и близостта. Сега, ако асоциирате миризмата на мъжа, когото обичате с нещо положително, сигурно парфюмът му (идентичен с парфюма на хиляди други мъже), който е това, което ви харесва, не неговия интимен аромат. А естествените феромони, посредством които някога сме комуникирали един с друг, който е играл важна роля за нашата сексуалност, сега са напълно задушени от стандартизирани химически продукти. Ние вече не знаем какво е да си истински, естествени човешки същества, да миришем като истински човешки същества. Кой знае колко може да сме загубили от това? Тези, които ме намират за отвратителен -  заради това, че ми харесва миризмата и вкуса на любовната ми половинка, когато не се е къпала и не се е търкала с разни синтетики, когато мирише като истинско човешко същество - това са сигурно същите тези, които се ужасяват от идеята да изкопаеш зеленчук от земята и да го изядеш, а не от тази да ядеш изкуствено създадената от човека бърза храна в пластмасова опаковка, която ни се предлага навсякъде. Дотолкова сме привикнали към нашето опитомено и организирано съществуване, че вероятно вече дори не знаем какво пропускаме. Така че, опитайте се да бъдете малко по-непредубедени, когато става въпрос за "кръститата". Може би просто ви миришат лошо, защото нокога не сте имали шанс да откриете как мирише едно истинско човешко същество. Може би има нещо, заради което си струва да бъдеш "немит", в стандартното значение, което не сте забелязвали преди. Поуката от тази история е каквато е и във всички други анархистки истории: приемайте само правилата и ценностите, които се виждат правилни на вас самите и са наистина във ваш интерес. Разберете какво е полезно за вас и не позволявайте на никой да ви втълпява друго, направете усилие да разберете откъде идват другите, и окачествявайте техните действия според вашите собствени възгледи, а не според стандартизираната норма.

8 причини, поради които капиталистите ще ти продадат дезодорант:

1. Телесните миризми са еротични и сексуални. Капиталистите не харесват това, защото са импотентни и се противопоставят на откритата сексуалност и чувственост. Сексуално силните и чувствени хора са заплаха за капиталистите и тяхната фригидна сексуална система

2. Миризмата на тялото ни напомня, че сме животни.  Капиталистите не искат да се сещаме за това. Животните са мръсни, те се хранят от земята, не от пластмасови кутии. Те са сексуално освободени. Те не се обличат с костюми и вратовръзки и не си оправят косата. Те не ходят на работа на време.

3. Миризмата на тялото е уникална. Всеки си има собствена миризма. Капиталистите не обичат индивидуализма. Има милиони телесни миризми, но много по-малко миризми на дезодоранти. Капиталистите харесват това.

4. Някои дезодоранти са опасни за здравето. Капиталистите харесват това, защото винаги търсят нови болести, които да излекуват. Капиталистите обичат да измислят нови лекарства, а лекарствата им носят пари и слава. Лекарствата дори водят до нови болести, така че капиталистите правят още по-нови лекарства.

5. Дезодорантите струват пари, а капиталистите особено много обичат парите.

6. Дезодорантите скриват лошите неща, които капиталистическите продукти причиняват на твоето тяло. Яденето на месо и други пълни с химикали храни носят неприятна миризма. Носенето на тесни панталони те кара да се изпотиш и също носи неприятна миризма. Дезодоранта неутрализира неприятната миризма, но капиталистите не искат да спреш да ядеш месо или да не носиш тесни панталони.

7. Хората, които използват дезодоранти не се харесват. Капиталистите обичат такива хора, защото не могат да създават проблеми.  Те купуват освежители за стая, оцветители за коса, грим и списания с диети за отслабване.

8. Дезодорантите са ненужни. Капиталистите са много горди от това и печелят маркетингови награди именно заради това.