На 26.01.2007 Napalm Death свириха за втори път в България. Преди половин година това се случи в Каварна на фестивала “Thrash Till Death”, а сега – в софийската зала “Христо Ботев”. Няма да съпоставям двата концерта, само ще опиша ситуацията от  актуалния. И трите подгряващи групи (Envy, Urban Grey и Пропаганда) се справиха без грешка, като за съжаление се наложи да изтърва последните 2 песни на Urban Grey  и по-голямата част от Пропаганда. Обаче не беше напразно – през това време взимах излятото по-долу  интервю с Marк “Barney” Greenway, вокал на Napalm Death от ерата Harmony Corruption насам. Същественият повод аз да взема това интервю бе небезизвестният факт, че Barney е от 23 години (както той сам ме поправи) вегетарианец по убеждения. Вълнуваха ме неща, за които общо взето нямах представа дали са така или не са. Barney бе така добър да ми отговори на всичко, което го попитах и да направим кадърен разговор. Тогава, признавам си, той седеше на канапе, и изобщо не бях забелязал, че е... с патерица! От мига, щом се качиха на сцената, не можех да повярвам, че изкарва така целия сет – сочейки от време на време публиката с патерицата и с микрофона постоянно на стойката. Не вярвах, че точно концерт на Napalm Death ще изглежда по този начин. И въпреки всичко човекът беше и с половин крак все същия психопат. Радвам се, че организаторите, като ми помогнаха за това интервю,  ми дадоха възможност да преживея нещо повече от концерт. 

Като за начало – ти всъщност вегетарианец ли си или веган?

Вегетарианец. 

22 години ли станаха?

Не, 23. 

По убеждения ли си такъв или просто заради диетата? Какво ти повлия най-силно в началото?

Да, по убеждения. Аз съм от Англия и тя винаги е можела да бъде наричана “дом” на animal liberation. От Англия тръгна цялата тази работа с вниманието и т.н. По тази причина доста рано, когато ходех на училище, някой пусна видео, показващо кланица... 

На колко беше тогава?

На 10 или 11. В час ни показаха документален филм, който ме потресе, и от този момент просто реших, че вече не ми се яде месо. Накрая престанах изобщо да ям месо. Останалото е история, както казват. 

Ако не звучи досадно, какво продължава да те вдъхновява и до днес?

Продължава да е етиката. Също така просто не виждам за себе си смисъл да ям месо, да се задоволявам с мъртви животни. И разбира се, от здравословна гледна точка. Вегетарианството има много преимущества – храната е така да се каже “по-чиста”, с по-малко мазнини и т.н. Много ми харесва, дори ако оставим етиката на страна, просто като диета, идеално е. Така че не бих казал, че има за мен причина изобщо да помислям да се връщам към месоядството. 

Имам въпрос, свързан с албума From Enslavement To Obliteration. Всъщност, наистина ли в него Lee Dorian пее в първата половина, а ти във втората? По някаква причина така си го спомням.

Не, Lee пее в целия албум. 

Да разбирам ли тогава от пасажите, в които е обърнато внимание и на този момент, например “these factories our own hands built…”, че и той е такъв?

Да, той беше веган. Мисля, че все още е, но май е по-скоро вегетарианец. Но беше веган. 

Добре. С него изобщо не съм запознат. Ти обаче също обръщаш внимание на тази тематика още от първите албуми, в които взимаш участие.

Така е, но имам нещо по-различно да кажа по въпроса. Напълно подкрепям вегетарианството и веганизма, но мисля, че хората имат право да им бъде предоставяна информация като фактите за ферми, касапници и т.н., но също така имат право и на личен избор. Не мисля, че е хубаво, когато се натрапваш на някого. Така не постигаш нищо. Хората трябва да бъдат оставени на мира. 

В такъв случай какво ти е мнението за директен подход като например от страна на Earth Crisis в началото?

Мога да кажа, че те в един момент започнаха да имат проблеми със свободния избор. Бяха например против абортите. Съжалявам, но жената има право сама да избере. 

Това ме подсеща за Vegan Reich и тяхната почти религиозна омраза към абортите и хомосексуализма.

Да, точно тук според мен хората забравят същинската идея за правата на животните. 

Спомена, че Англия е “родината” на движението за правата на животните. Как стояха нещата всъщност в началото? Как изглеждаше всичко това?

Хората бяха доста по-отворени, което като че ли сега е проблем. 

Сега май просто всички са наясно с всичко.

Не е само това. Мисля, че с новопоявилите се закони против тероризма в САЩ, да кажем след 11-и септември, когато всеки стана доста параноичен, определени групи почнаха да бъдат определяни като терористични и мисля, че A.L.F. е една от тях. Изглежда трябва да станат по-ъндърграунд. 

Може би не бива да са толкова директни, все пак в наше време хората са толкова по-информирани...

Да, но ми губиш мисълта. Искам да кажа, че правителството плаща крупни суми по въпроса и за това ако искат да са активни, единственият начин е да са ъндърграунд. Аз наистина съм съгласен с повечето дейстия, които A.L.F. предприема, но мисля също така, че ако по пътя почнеш да нараняваш човешки същества, се стремиш към свят, в който животните всъщност получават повече уважение и това се явява дисбаланс. Ако нараняваш хора, съсипваш цялата идея. 

Е, ние сме бивша съветска страна, до която до преди известно време такава информация не беше достигала. Така че не бих казал, че малкото хора, които се занимаваме с това, сме до такава степен нетолерантни. По-скоро сме за равноправие. Както и да е. Текстовете на Napalm Death са от самото начало доста социални. Интересува ме дали хората са вниквали в тях тогава или са били просто група пияници, които харесват екстремна музика?

Доста хора обръщаха внимание на текстовете. Случваше се хлапета да говорят с нас по концерти по тези въпроси. Харесваше им фактът, че Napalm се вписва в много жанрове – метал, пънк, хардкор. Както и да е. Работата е там, че когато музиката им харесва и видят какво всъщност казва групата, това ги кара да се замислят. Дори ако не са съгласни с всичко, все пак мислят, което е хубаво. 

Това да кажем са били деца, с 10 години по-малки от вас. Чувстваш ли, че сте им повлияли по този начин?

Всъщност това, което винаги съм казвал, и в което има известна ирония, предвид че някой е повлиян от нас, е, че, трябва да мислиш за себе си, да бъдеш себе си и да можеш сам да се ощастливиш. Защото когато сам се ощастливиш, светът около теб е по-спокоен. Да разбираш сам себе си означава, че се разбираш повече и с околните. Това просто е по-добрият начин. 

Друго, което ме интересува, е дали има млади групи, които имат същата идеология като тази, която ми изложи преди малко?

По всяка вероятност. Не мога да кажа имена, но съм сигурен, че има много такива. Все пак групите отразяват живота. Те са хора, живи съвкупности от хора. Според мен хората забелязват, че мейнстрийм политиката е пълно лайно и никой не се опитва да помогне на никого. Всичко са само жестове и обществени връзки. Така че според мен все повече хора си дават сметка за свободното мислене и че всички установени начини за водене на политика са безсмислени. 

Което е добре. Значи има надежда.

Да. 

Така. Почти приключихме, но имам и накрая въпрос, свързан по-скоро с музиката. Въздържам се от въпроси, на които вече знам отговорите. Мисля, че последните ви 4 албума са по-екстремни от доста от предишните. Какво ще кажеш за тази агресия при положение, че си вече по-стар?

Аз съм на 30 и няколко. 

По дяволите, много съм прост. Мислех, че си на възрастта на Шейн и музиката те държи млад. Извинявам се.

Няма страшно. 

Всъщност, точно за това с младостта – чувстваш ли сила да продължаваш да правиш това, което правиш? Затова и обърнах внимание на последните ви 4 албума.

Разбирам те, но последните 4 албума бяха по-скоро резултат на свежест, тъй като бяхме решили доста проблеми... 

Нещо като рехабилитация.

Така е. Но за агресията – възрастта никога не пречи на нищо. За себе си не бих казал, че ще загубя способността да правя това след 15-ина години. 

Което е добре, защото ще има какво да слушам.