Анархизмът трябва да е синоним на анархията, но не е. Анархизмът е станал неизменна доктрина на революцията, поставена с езика на мислителите от 18 и 19 век. Той вече не е идея, а нещо, в което да се вярва. Анархизмът се е превърнал просто в една програма, социална система, а не преживяване или нов начин на живот.

Да се каже, че анархистите се записват за анархизъм, е все е едно да се каже, че пианистите се записват за пианизъм. Няма Анархизъм – но има анархия, или по-скоро има анархии.

От както съществува властта, духът на анархията също е с нас. Робите и диваците, които са се били с римляните за свободата си и са живели в равенство и братство, майките, които са отгледали дъщерите си така, че да обичат своите тела напук на всичките реклами с кльощави манекенки, ренегатите, които са боядисали лицата си и са изхвърляли чай в Бостънското пристанище, и всички други, които са поели нещата в свои ръце: те са били анархисти, без значение дали са се наричали Рантери, Квакери, Комунари, Синдикалисти, Food Not Bombs. Днес има много анархисти, както има и много ученици бягащи от часове, хитри родители мамейки с данъците и сметките, жени учещи се да поправят велосипеди, любовници желаещи да разчупят установените норми и правила. За да бъдат анархисти не е нужно да гласуват за “анархистка” партия: анархията е начин на съществуване, начин да отвърнеш на заобикалящите те условията и да се свържеш с други, клас на човешко поведение... а не “работническата” класа!

Забравете за историята на анархизма като идея – забравете брадатите чичковци, които са написали анархистките теории. Не отричаме техния труд и борбата, която са водили, даже им се възхищаваме. Но едно е да създадеш език, за да опишеш нещо, а съвсем различно е да го изживееш. Не става въпрос за теории или формули, за герои или биографии – става въпрос за вашия живот. Анархията е нещото от значение, навсякъде където се появява, а не настолния анархизъм, който е едно специализирано учение за свободата! Съществуват самозвани анархисти, които през целия си живот не са изпитвали и ден, изпълнен с анархия – за това трябва да знаем, до колко да им се доверяваме по този въпрос!

И така, как действа анархистката утопия?

Това не е утопична визия, нито програма или идеал, на които да служим; това е просто начин да действаме, подход към взаимоотношенията, начин да решаваме проблемите сега. Да си анархист не означава, че трябва да вярваш в анархията, а просто да осъзнаеш, че нещата зависят от нас самите и че никой или нищо няма да ги свърши вместо нас: да приемем без значение дали ни харесва или не, че нашите животи са в нашите ръце.