Само някои народи запазили естествения си начин на живот, но останалата част от човечеството започнала системно да ги потиска и унищожава. Така през последните двеста години силно намалели десетки индиански, африкански и азиатски племена, а много от тях напълно изчезнали. Земите им били грабени и опустошени, превърнати в бунище.

Днешното общество е меркантилно. Затова производството, търговията и дори изкуството се придружават от рекламата. Чрез нея се популяризират непознати и новосъздадени продукти. В рекламата са вложени интелектуалните способности и физическите дадености на много хора. Рекламира се новото, задължително като по-доброто. Откритията рядко са безопасни за хората и природата. Ако за Средновековието е била валидна поговорката Philosophia est ancilla theologie (философията е слугиня на богословието), за днешното общество е се отнася афоризмът "изкуството е роб на пазарния механизъм". Науката пък се използва по неморален начин. Това заплашва да разруши цялата културна идентичност на хората. Защо днешното общество толерира създаването на нови технологии и изобретения и целенасочено руши природата? За да се движи напред, ще отговорят много от нас.

Истината обаче е друга. Хората стремглаво изменят света около себе си и изчерпват ресурсите му, за да придобиват все повече и повече материални блага. Белият човек от средната класа в 21 век не е свикнал да се лишава. Неговата единствена цел е удоволствието. Младите хора са мързеливи, а тези от тях, които работят, се трудят не в името на някаква благородна кауза или заради собственото си амплоа, а единствено и само, за да печелят пари, които после ще превърнат в удоволствие. Хедонизмът трайно се е настанил във всеки град, във всяко семейство, у всеки човек. Идеята за смисъла на живота е забравена - всички избягват да мислят за нея.

Мартин Хайдегер сполучливо е назовал човека от новото време с понятието das man. То свидетелства за масовостта и обезличеността на съвременния човек, чиято реч е "бърборене" и чието познание е "повърхностно". Той се интересува от сензацията и познанията му идват от мълвата и слуховете. Не се вглъбява, а само се развлича и по този начинбяга от съществуването и от онова, което изисква задълбочаване.

Рушим с тютюн, алкохол, други наркотици, безсъние и безразборни сексуални връзки не само здравето си, но и душевността си, защото ни липсва порив и цел, която да осмисли съществуването ни. Нашият свят е такъв, сигурно заради наследството оставено от античността.

В древна Гърция са процъфтявали хедонистически учения. Демокрит е един от първите философи, покриващи принципа на насладата в етиката. Следва го Аристип - основоположникът на киренската школа. С обоснованието на теорията на удоволствието е най-известен Епикур, чиито идеи възприема и Лукреций. Хедонизмът рязко е осъден от християнството. Но с вековете залото започнало да взема връх.

Принципът на хедонизма се издига и в епохата на на възникването и утвърждаването на капиталистическите отношения. Не можем да кажем, че това е случайност, защото явлението е предизвикано от капиталистическия възглед за човека - крайна цел на обществото и следователно на морала е балгото на частното лице, което е движещо и като изграждащ обществото елемент, и като потенциален предприемач. Принципът на хедонизма намира най-пълен израз в утилитаризма. Така удоволствието се свързва с комерсиализма.

Хората от модерното общество се стремят само към тленните неща и към физическо удовлетворение. Те не си дават сметка, че липсата на ценности и добродетели ги води към пропастта. Хедонизъм и егоизъм са взаимнозаменяеми понятия. Всичко, което правим има последствия. Ясно е, че една постъпка води след себе си нови ситуации. Всяко наше действие, всяка наша дума, дори всяка мисъл предизвикват някаква промяна в световния ред. Това означава, че сме господари на света - можем да го моделираме. Хедонизмът обаче води до негативни последствия. Във философията на екологията той може да бъде назован "принцип на унищожаването на природата". Ето защо екологът е като аскета - борец срещу физическите наслади, удобствата и лукса. Еколозите, които познавам се задоволяват с много по-малко технически приспособления, отколкото останалите хора, консумират по-чиста храна (имам предвид вегетарианското/веганското им меню), работят не по-малко от всички други, а са физически и психически здрави, жизнерадостни, преливащи от енергия и нови хрумвания. Преди всичко те са щастливи, а ние...

Нездравословният начин на живот вече стига до застрашителни размери. Освен че имаме вредни привички, живеем обездвижено. Когато трябва да отидем някъде, използваме автомобил. Вечер сядаме пред телевизора; Децата вместо да играят навън, играят игри на компютъра. Всичко това предизвиква  деградация на интелектуалните и соматичните способности. Храната ни е с влошени качества. Отслабва имунната система. И това се наблюдава не само в слаборазвити страни като България, но и по целия свят.

Истинската заплаха се крие в замърсяването вследствие безразборното ограбване на ресурсите на планетата. Ресурсите използват онези, които трупат богатства за себе си. Установена е връзка между промишленото и радиационното замърсяване и увеличаването на злокачествените заболявания.

Първата крачка да не бъдем das man е да се справим с вредните си привички. Струва ми се, че повече ще научим ако изгасим телевизора, когато излъчват рекламите, и погледаме през прозореца навън. Струва ми се, че ще се почустваме по-свободни, ако отидем на излет в гората или край морския бряг, отколкото ако стоим в панелните си жилища. Втората крачка е да се огледаме около нас - можем да посадим едно дърво, да повървим пеш, да помогнем на нуждаещ се. Така постепенно ще се научим да даваме.

Свилен Енев