:: DIY : Music Portal

Crust(кръст) - разклонение на хардкор-пънка, зародило се в средата на 80-те във Великобритания по пътя на кръстосването на анархо-пънка с метъла (схематично нещо такова: Discharge & Disorder + Celtic Frost & Motorhead). За първи кръст-плочи се считат направените в средата на 80-те записи на Amebix и Antisect, малко по-късно се формират и групите Hellbastard, Deviated Instinct, Concrete Sox, Axegrinder, Electro Hippies, Extreme Noise Terror, Doom.

Отначало стилът се наричал stenchcore, а терминът "crust" за първи път бил публично използван при излизането на бял свят на демото "Ripper Crust" на групата Hellbastard през 1986. [Произходът на термина е свързан с пренебрежението, с което тогавашните радикални пънкове са се отнасяли към хигиената: заради злоупотребата с наркотици и алкохол, живота в скуот и т.н. и така, това е била т.нар. първа вълна на кръста, не много силна, но достатъчно влиятелна: метъл-пънк със средно темпо, “мръсен” и силно политизиран. Втората вълна пък (в лицето на британските Disaffect, Sedition, Blood Sucking Freaks, Jobbykrust, Extinction Of Mankind, Hellkrusher, американските Nausea и Misery, Hiatus от Белгия, Warhead - Япония, и т.н.) била много по-мощна, тя обхванала пънк-сцената и достатъчно силно изменила лицето на кръста. Сега той станал много по-бърз, в него имало по-малко метъл, повече хардкор, повече енергия. Общо взето, той остава такъв и до днес. Типичният кръст-саунд - "зацапани", трещящи китари, плътен звук, т.нар."стена на шума", стилът на свиренето - небрежен и агресивен.. Атмосферата - непременно мрачна. В много кръст групи се използват два вокала- мъжки и женски(влияние на Disaffect, Nausea и пр.).

Вокалът често е гърлен, хриптящ, или просто крещящ. Oбщо взето кръстът може да бъде много разнообразен. Има бавен, бърз, има много мелодичен и на първи поглед много далеч от традиционния кръст.

Могат да бъдат отделени няколко направления:

- традиционен/ "чист"/класически crust;

- crustcore/grindcrust;

- d-beat/discore/räpunk;

- crusty anarcho-/peace-punk;

- neocrust;

- близки направления (japanese hardcore, finncore).

- традиционен/ "чист"/класически crust.

Това не е само класиките в жанра като Antisect, Hellbastard, Concrete Sox и пр., но и онези групи, които продължават да разработват наследството им - естествено, имайки предвид материала от 90-те. Не може да не се споменат имена като Extinction of Mankind, Excrement of War, Police Bastard, Substandard, Hellkrusher, Coitusn (от Англия); Disaffect и Sedition(шотландците, които заедно с проектите си Debris и Scatha понякога биват наричани "сeltcore"); американските групи Misery, State Of Fear, Deformed Conscience, Detestation, Final Warning, Distraught, Axiom; финландските Hylkio, Katastrofialue; канадските Global Holocaust, Urban Trash, Oppressed Conscience; японските Battle Of Disarm, Crocodile Skink, Crazy Fucked Up Daily Life, Beyond Description; източно-европейските банди като Nonconformist, Nihil Obstat, Silna Wola и много, много други. Често се срещат банди с два вокала - мъжки и женски: Disaffect, Nausea, Homomilitia, Fleas and Lice, Antischism и т.н. Основно, трад-кръста сега е доста бърз, но се среща и такъв със средно темпо. Има и банди продължаващи ориентацията на Amebix/Axegrinder, свирещи забавено и "погребално" - Misery, Muckspreader, гърците Panikos и Hibernation, японците Acrostix, на места и Bad Influence и Police Bastard. Гениален албум с такова звучене са направили Warcollapse в 1994 - "Crust as fuck existence".

P.S. Някои съвременни кръст банди, започнали да посвирват black и death metal - не по отношение на идеологиите и лириката им, а в плана на взаимстване на някакви музикални ходове или засичащи се купони и общи концерти. Така, музиката на групите Iskra (Канада) или Martyrdod (Швеция) носи в себе си следи от блек, а някои шведски кръст банди не само, че имат влияния от гьотеборгската дет-школа (например, Wolfbrigade), но и приемат в състава си музиканти от дет банди (бившия вокал на At the Gates е пял в Skitsystem и Disfear, китаристът на Disfear е свирил в Entombed). Driller Killer в един момент метализирали звука си дотолкова, че договор им предложил известният метъл лейбъл Оsmose, по-късно записали сплит-ЕР с Impaled Nazarene. Disfear също се разписали в Osmose, а после преминали към още по-големия метъл лейбъл Relapse.

- crustcore/ grindcrust.

Може да се приеме, че под влиянието на траша и бързия хардкор, се ускорил и втежнил., плюс това се добавил и грайд стил на вокалите. Лично ние не виждаме голям смисъл в названието кръсткор тъй като: 1) думата "кор" сега се набутва навсякъде; 2) в традиционния кръст също има елементи на хардкор, затова понятията "кръст" и "кръсткор" всъщност са почти еднакви; 3) терминът не отразява грайндкор елементите. Смятаме че грайнд-кръст (или кръст-грайнд) би било по-удобно название за стила, още повече, че то се използва не само от нас. Между другото, би било напълно справедливо, ако прословутият стил grindcrust се разглежда, както като подстил на кръста, така и като подстил на грайнда.И така, след като вече споменахме, че грайнд-кръста, използвайки като основа класическия кръст, се развил и по отношение на скоростта и тежестта на свиренето, вокалът престанал да бъде просто хриптящ и гърлен и започнал да става много по-ръмжащ и дерящ се. Някои представители: англичаните от Extreme Noise Terror, Doom, Raw Noise, Filthkick, Suffer, Health Hazard, Ebola; американците Confrontation, Disrupt, Destroy!, Dropdead, Abstain, Code 13; белгийците Hiatus; финландците Amen и ранния Rotten Sound.

- d-beat / discore/ rawpunk.

Даденият подстил, шведите Filthy Christians; немците Autoritar и Accion Mutante. Водещ по количестовото групи, които го свирят, се заражда в Швеция в началото на 80-те под влиянието на Discharge и останалия UK 82 пънк. Първите групи, които свирели този стил: Asocial, Shitlickers (Skitslickers), Headcleaners (Huvudtvatt), Anti-Cimex, Mob 47, Crudity, Agoni, Sound of Disaster, Avskum. По начало стилът се наричалскандипънк или скандикор, по-късно се появил терминът discore (поради това, че най-характерните за стила представители в знак на особената си привързаност към Discharge не само копирали стила и артуърка на любимата си банда, но и правели така, че имената им да започват с Dis). Така по-късно се появил и терминът "disbeat" (бързо съкратен на d-beat), позволяващ с една дума да се обхване големия брой банди в диапазона между скандикора и дискора. Названието произхожда от ритъма на барабаните, за първи път въведен от първия барабанист на Discharge – Тез.

Пример в mp3

Общо взето термините d-beat hardcore и discore са почти равностойни, само че сега названието d-beat е, като че ли по-прогресивно, докато дискорът по-тясно понятие, като подраздел на d-beat, в който акцентът пада именно на копиране на стила на Discharge, в същото време "чистият" d-beat е шведско изобретение. В което не доминира явното копиране на Discharge, където трябва да отдадем уважение на групи като Mob 47 и Crude SS. Освен с доста нестандартния ритъм d-beat/discore се отличава от другите подстилове на хардкора с индивидуалния си подход към хармонията на самите композиции. Отличителна черта на дискора е също маниера на съчиняването на текстовете, където куплетът може да е само един стих, а припева - само две думи, което създава един лозунгов стил(отново резултат на копирането от Discharge, които сами по себе си имат само косвено отношение към кръста). Понякога за обозначаването на групи, свирещи в духа на Mob 47 се използва термина räpunk(чете се като ropunk и означава същото като raw punk). Най-широко разпространениe d-beat има в Швеция; на второ място е Япония; съществуват също и много северно- и латиноамерикански групи. Оформлението на d-beat-дисковете е доста шаблонно; обложките са почти винаги черно-бели, често с изображения на черепи и патрондажи, друг характерен мотив е бойно поле, осеяно с трупове. Групи, които свирят "чист" scandi-core / d-beat crust: Mob 47, Krigshot, Totalitar, Diskonto, Disfear, No Security, Driller Killer, 3-Way Cum, Society Gang Rape, Uncurbed, Masskontroll, Wolfpack, Skitsystem, Skitkids, Scum Noise и т.н. Групи, свирещи discore: Disclose, Cluster Bomb Unit, Disgust, Dischange, Dissober, Recharge, Meanwhile, някои албуми на Doom, и т.н.

- crusty anarcho-/peace-punk.

Термините анархо-пънк и пийс-пънк могат практически да се смятат за идентични. Много анархо-пънк групи от 80-те и 90-те са се варили в един и същ котел с кръст банди, издавани са били от едни и същи лейбъли, обменяли са членове и са излизали заедно на концерти. В резултат от това много от тях са били повлияни от кръста. Много често в такива групи се използва женски вокал. Представители: Cress, късният DIRT, Harum Scarum, Aus-Rotten, Whorehouse Of Representatives, Armistice, Resist, Resist And Exist, Bread And Water, Ballast, Contravene, Anti System.

- neocrust/emocrust.

Веднага ще уточним, че този термин не се използва винаги и от всички, но въпреки това той съществува. За описание на тази музика може да се употребяват термини като "мрачен хардкор", "хардкор в стил Tragedy", "emo-crust" или просто "мелодичен кръст". Корените на неокръста са в творчеството на His Hero Is Gone, Tragedy, скандипънка (явното влияние на бандата Wolfpack), японския "burning spirits"- в хардкора, и може би в последния албум на Hiatus - "The brain". Това е смесица от американската и шведската школа в хардкора с много любов към мрачните мелодии (оттук и представката емо, която рядко се прилага при тези групи). Доста често в неокръста се използва d-beat-ритмика. Музикалната принадлежност на самите Tragedy към кръста е доста относителна, но не може да не се отбележи тяхното сплит-ЕР с Totalitar, както и проектите Funeral и Warcry, където те свирят чист d-beat crust, изказвайки уважение към шведската и японската школа. Накратко, всичко което прилича на Tragedy или His Hero Is Gone - това е то неокръста. Към неокръста могат да се отнесат групи като From Ashes Rise, The Dagda, Madame Germen, Ekkaia, Severed Head Of State, November 13, Easpa Measa, Remains Of The Day, Schifosi.

- japanese hardcore/"burning spirits", finnish hardcore.

Има много групи, върху които влияние са оказвали не само кръст, и d-beat, но и така да се каже националните особености. Това вече не е задължително кръст, а просто много близки и преливащи се явления. Така в някои страни са се появили особени местни "школи" хардкор-пънк и най-ярките школи се формират във Финландия и Япония. Музиката която свирят често бива наричана japcore и съответно finncore. Япония - наистина удивителна страна в музикален план, не по-малко удивителна от Швеция. Когато на такова малко парче земя се намират толкова ключови за жанра групи, това не може да не предизвика уважение. Японската хардкор сцена подари на света GISM, Death Side, Gai, Crow, Crude, Battle of Disarm, Exterminate, Gudon, SOB, Warhead и още огромно количество кръстоподобни банди. Всъщност всички японски хардкор групи се отличават с направо чудовищна, пренатоварена енергия. От японският хардкор изтраства и такъв уникален под-жанр като "burning spirits hardcore". Това название произлиза от серия концерти в Токио, но се използва и за обозначаване на стила, на болшинството от групите, които са участвали в тези концерти (едноименна песен има и в тавата на Death Side "Bet on the possibility" от 1991 година и на второто CD на Tetsu-Arrey (1998). В музикално отношение това е метализиран d-beat punk кръстосан с бърз интензивен хардкор. За да се разбере за какво става дума е достатъчно да се чуе поне една от групите в списъка: Death Side, Tetsu-Arrey, Answer, Crude, Judgment, Mustang, Forward, Paintbox, Poison Arts. Съществуват "burning spirits" групи и извън пределите на Япония. Например финландските Selfish и немските Burial.

Сега да се докоснем и до Финландия. Така наречения Финкор, чийто ярки представители са Kaaos, Katastrofialue, Rattus, Totuus, Riistetyt, ранните Terveet Kadet, Kirous, Bastards, Uutuus, основан на шведско-английските традиции на анархо-пънка, но във връзка със споменатите по-горе "национални особености", в тяхното изпълнение класическият скандикор придобива доста своеобразно звучене. За почти всички финкор групи са характерни особеностите: сурова/мръсна/"гаражна" китара, примитивни бас линии, презрение към правилния ритъм (постоянно закъсняващи барабани, къде нарочно, къде като национална осбеност в свиренето на тях), изтормозен вокал. И все пак трябва да се чуе поне веднъж, за да се разбере за какво става въпрос. Както и при japcore, сега не е нужно да живееш във Финландия за да свириш finncore, примери за това са - японските Laukkaus и Aparat, Kirottu от САЩ.

< Предишен		Следващ >

[назад]